16-12-2013

- Очаквахте ли да ви изберат за треньор на България, г-н Назарян?
- За мен това е изненада. Защото съм ставал 3 пъти световен, 6 пъти европейски шампион и два пъти олимпийски. Но така и не ме избраха за най-добър спортист в България - бях втори, трети, четвърти... Но сега вече съм треньор № 1 на България, макар че нямам дългогодишна кариера. Безкрайно съм щастлив, че журналистите не само не са ме забравили, но и ме обичат.

- Това признание компенсира ли това, че не сте станали спортист на година?
- Разбира се. Но този успех не е само мой. Искам да благодаря на Министерството на спорта, което ни подпомага през годината. На Българската федерация по борба и на нейния президент Валентин Йорданов, който дава всичко от себе си борбата да остане като емблема на България. Благодаря и на човека, който ме доведе в България, за да стана олимпийски, световен и европейски шампион. Това е Гриша Ганчев, който продължава да спонсорира нашия спорт. Благодаря и на моя екип, с който се разбираме много добре още от самото начало, и, разбира се, на момчетата в отбора.

- Като треньор или като състезател ви е било по трудно?
- Като треньор, защото отговорността е за 6-7 състезатели, това са различни характери, манталитети. А като спортист отговаряш само за себе си и знаеш къде ти е слабото място. Освен това трябва време, за да се ориентираш дали даден човек иска да стане голям спортист, или само да си ходи по лагери. Затова пожелавам на всички мои момчета да тренират докрай, защото винаги има надежда. Ето, аз съм пример за това - не станах спортист на годината, но пък съм треньор №1. А вижте каква беше конкуренцията. Волейболът е отборен спорт - много е трудно един борец да се пребори с колективен спорт (Смее се).

- Кога ви беше най-трудно през годината?
- В началото. Нашият отбор стана втори в Европа. Сега вече всички знаят кой е треньорът, какво можем и започнаха да се страхуват от нас. Успял съм като олимпийски шампион и така ще водя момчетата докрай. И Явор Янакиев, и Иво Ангелов, Александър Костадинов, Любомир Димитров и Христо Маринов искам да станат шампиони. Момчетата много ми вярват и аз също им вярвам. Правят техниката, тактиката, комбинациите, така както мен са ме учили моите треньори.

- Когато ви предложиха да станете треньор, много се колебаехте...
- Наистина много тежко решение, защото 240 дни съм по лагери, а имам три малки деца. Те още имат нужда от мен - да съм близо до тях. Макар че сме спортна къща и всички разбират, че това е дисциплина - аз трябва да съм по лагери, а те трябва да учат. Благодаря на семейството ми, което е №1, че ми позволи да продължа кариера. Досега 13 години бях по лагери като състезател, а сега продължавам и като треньор. Но това е положението. Ако ние не го направим, спортът ще отиде надолу. Ние трябва да покажем хватки, увереност, дух, сила, иначе няма да стане.

- Иво Ангелов стана и спортист на годината. Той ли ви е най-голямата гордост?
- Когато дойдох в България, той беше още дете. Порасна, започна да идва с нас да тренира. Тогава той ми помагаше като спаринг партньор за олимпиадата Сидни 2000. Стана добър, започна да ми взема точка - от атака, от контраатака. И тогава си казах - това момче ще стане голям шампион. Всъщност всички тогава израснаха покрай мен - Николай Гергов, Явор Янакиев, Христо Маринов, Пламен Петров.

- Казват, че отстрани грешките се виждат по-добре. Има ли грешки Иво Ангелов?
- Единствената грешка е, че навремето не са го учили на много хватки и той няма този арсенал, който имах и аз или легендата Валентин Йорданов. Но той компенсира с други елементи и заслужено е №1 в света, в Европа, а сега и в България.