Борислав Новачков е 23-годишен. Двукратен шампион по борба (колежански стил) на американския щат Калифорния. Два пъти той е № 1 в свободния и класическия стил, пише в. "Труд".
От 2003-а роденият в Раднево българин живее в Щатите. След 7-годишно отсъствие се прибира в България за да се включи в подготовката на националния ни отбор. Неговият дебют ще бъде на турнира "Дан Колов" този уикенд в Пловдив.

Борислав Новачков се срещаме в хотел "Диана", където голяма част от отборите вече са пристигнали за турнирите "Дан Колов" и "Никола Петров" този уикенд. Очаквано намираме българина в компанията на американския тим, кацнал преди два часа в София. Янките са водени от Джейк Вейрнър (96 кг), олимпийския шампион от Лондон 2012, а треньор е Бил Задик, № 1 в света за 2006-а.

- Как се озовахте в Щатите?
- Преди десет години моето семейство се пресели да живее зад океана. Тогава бях на тринайсет. В България съм се борил малко в родния ми град Раднево, после отидох в Стара Загора. Дори със световния шампион в класическия стил Явор Янакиев бяхме в един клуб.

- А как решихте да се състезавате за България?
- В началото не ми минаваха такива мисли, но когато завърших университета в Калифорния миналата година, дълго си говорих с моя американски треньор какъв път да поема. Той ми каза, че сам трябва да избера. И аз реших, че точно с борба искам да се занимавам. И ако можеше нещата да станат веднага. За късмет скоро съдбата ме срещна с президента на българската федерация и световна легенда на борбата Валентин Йорданов. Смело го попитах какви са ми възможностите да попадна в националния на България и... ето вече съм тук.

- А за Щатите не сте ли искали да се борите?
- Не. Исках само за България. Макар че с момчетата от отбора на САЩ сме приятели, заедно тренираме, отлично се познаваме. Всъщност борците са си борци. Където и да са по света винаги стават приятели и си помагат.

- Тренирали сте колежанска борба. Помага ли ви тя сега в свободния стил?
- Определено, защото е насочена предимно за физическата издръжливост на състезателя. Но свободната борба повече ми харесва, по-атрактивна е и ти позволява да приложиш повече умения, повече хватки.

- Как си обяснявате огромния интерес към колежанската борба в Щатите?
- Ако си добър спортист можеш да влезеш в университета, дори да се изучиш безплатно като вземеш добра стипендия. Там всеки колеж си има отбор по борба и става състезание между тях. Колежанската борба дори е по-гледаема в Щатите от останалите видове. Излъчва се по телевизии, а билетите свършват за много кратко време.

- Коя е най-голямата публика, пред която сте се борили?
- Пред 25 хиляди зрители. На националното първенство на САЩ през 2011-а. Тръпката е страхотна, защото долу е само един тепих, а залата се пръска по шевовете, всички гледат в теб. Камери те следят отвсякъде... Страхотно е.

- Значи няма да имате притеснения пред българската публика, където в залата се побират максимум 5000 души.
- Отдавна съм забравил какво е това предстартова треска. В Щатите всяка седмица имаме състезания. Просто излизам и почвам.

- А има ли нещо, което да ви притеснява?
- Имам леки притеснения от моя колега в категорията до 66 кг Леонид Базан, който е европейски вицешампион. Добър борец е. Вече направихме няколко преборвания. Но за "Дан Колов" той ще се бори при по-тежките до 74 кг, а аз ще остана в тази категория.

- Кои борци харесвате?
- От настоящите американецът Джордан Буродс, който стана олимпийски шампион на 74 кг в Лондон. А от предишните и аз като стотици по света съм се учил от феноменалния Валентин Йорданов. Всички негови срещи съм гледал пред екрана.

- Във вашата категория кои ще са основните ви съперници?
- Там няма няколко души, които да са сигурни медалисти. До 74 кг и до 66 кг са категориите с най-силна конкуренция в света. Постоянно можеш да очакваш изненади. Така че нищо сигурно няма.

- А кои български борци познавате?
- И Серафим Бързаков, който сега е треньор, и Радослав Великов. Преди следях и Николай Паслар. Но той прекрати кариерата си. Гледах и Явор Янакиев, когато стана световен шампион в Баку през 2007-а.

- На последния турнир "Дейвид Шулц" завършихте четвърти. Това добро класиране ли е за вас?
- Не много. Всеки се стреми да стане първи, иначе няма смисъл да се ходи на турнир.

- А докъде искате да стигнете с националния отбор?
- Дошъл съм да ставам шампион. След "Дан Колов" ще имаме почивка 5 дни - ще отскоча да видя родата - баби, чичовци. Разбира се, и приятелите от детството. После в програмата ми е лагер в Банско до европейското в Грузия, което е в средата на март. Ако нещата се случат както си ги пожелавам, ще продължа за световното в Будапеща през септември с едно кратко завръщане в Щатите. В България системата на подготовка на елитните състезатели е централизирана и се води главно в националния тим. Съобразил съм го и затова планирам да се готвя постоянно с отбора на лагерите в България или чужбина.

- Как намирате условията за подготовка тук? Доближаваме ли се до световните стандарти?
- Залата в "Диана" е страхотна, неслучайно е световен център. Има всички условия за модерна подготовка и шест тепиха. Доста по-голяма е от тази, в която съм тренирам в колежа. Донякъде е странно, че се чувствам толкова добре в България. Все едно че изобщо не съм напускал страната. Много бързо свикнах с всичко тук.

- А българската кухня услади ли ви се?
- Оказа се, че ястия, които преди не съм харесвал, сега ми се сториха ужасно вкусни. Преди не ядях зеле например, но сега, като ни сервираха, адски вкусно ми се стори.

- С какво се занивамате в свободното си време?
- Предпочитам да съм навън. През лятото карам сърф, а през зимата - сноуборд.

- А не сте ли мислили да смените спорта?
- Не, защото съм добър в борбата. Макар че като дете съм тренирал също и бейзбол.

- Имате по-голям брат, той също тренира борба. Какви са неговите намерения?
- Да, Филип Новачков. Той е на 25 г. Но след като завърши университета с много перспективна специалност - индустриална технология, му предложиха добра работа, на която не можа да устои. Сега прави сателити. Но винаги когато се видим, ме кара да ходим да се борим. Кой знае, може след година да си вземе почивка и да се върне към борбата.