Огнян Макавеев e наясно с проблемите на борбата. Той е бивш треньор на националния отбор по свободна борба, допринесъл за спечелването на 6 медала от олимпийски игри, 14 медала от световни и 38 медала от европейски първенства. Пред в. "7 дни спорт" той говори за кризата в борбата, от която най-успешният български спорт не може да намери изход вече осем години.

- Какво се случи от олимпийските игри в Сеул 1988, където борбата спечели 8 медала, до Рио - само с един бронзов?
- Наистина има негативна тенденция. Независимо от това в сравнение с другите спортове борбата запазва позициите си. Даже на последната олимпиада точките, спечелени от борбата, са най-много. Но ние не се задоволяваме с това. Имаме други амбиции и смятаме, че имаме други възможности. Въпросът е, че много от нещата във времето се промениха.

- Говорите за времето след 1989 г.
- Да. Вярно е, че имаме сравнително малък ресурс, ако гледаме САЩ, Русия, Китай, Япония и т.н. От друга страна обаче, страни с подобни на нашите възможности като Монголия, Азербайджан и Сърбия имат по-добри резултати от нас. При нас нещата се промениха страшно много. В миналото имахме "А" и "Б" група с по 12 отбора в двата стила. Тогава се смяташе, че има 50 хил. човека, които се занимават с борба. Състезателите от "А" група бяха осигурени финансово, имаха жилища, дори съпругите им ги назначаваха на работа. Дали всичко това е било правилно, е друг въпрос. Но е факт, че при онези условия се постигаха онези резултати. Сега тези неща ги няма и се вижда докъде стигнахме.

- Искате да кажете, че липсата на сигурност отказва състезателите от борбата?
- Ако се върнем към миналото, един състезател след завършването на казарма имаше възможност да продължи кариерата си, като получаваше съответното заплащане. Сега след завършване на средното образование никой не може да гарантира на младия състезател един минимум, с който той да е спокоен и да се занимава само с борба. Нишката се къса между младежкия и мъжкия спорт. Този преход към мъжете не може да се осъществи.

- А има ли отлив на деца заради всички нови технологии и променените интереси на младите?
- Не съм съгласен с това да се хвърля вината върху новите технологии. Компютрите са създадени за работа и са полезни. Въпросът е децата да бъдат насочвани в правилната посока. Причината е по-скоро в това, че селата и малките градчета се обезлюдиха, а в големите градове не можете да видите деца, които да скачат на въже, да играят на гоненица или народна топка. Преди децата идваха от селата с изградена двигателна култура и трудови навици. Едно дете на 13-14 години е помагало в домашната работа, знае да копае в градината, знае как се събира сеното. С такива деца се започва от няколко стъпала по-високо. При сегашния градски начин на живот ги няма тези навици. Сега в един футболен отбор например от 24-ма играчи само трима-четирима могат да направят челна стойка.

- А допуснати ли са грешки в самата организация на спорта през годините?
- Разбира се, че има грешки. Класирането със сигурност може да е по-добро и щом не е постигнато, значи вина имат всички, които имат нещо общо с борбата.

- В другите спортове като основен недостатък отчитат работата на треньорите по школите. Как стои този въпрос при вас?
- По същия начин. Тук не става дума за мотивация на треньорите, а за начин на съществуване. Заплатите на треньорите са много ниски. С тези пари един човек не може да издържа семейство и е принуден да работи нещо допълнително. Работата в залата е само от любов към борбата и са останали много малко такива хора. Това нещо не е изненада, то се очакваше. Инерцията от миналото постепенно се изгуби и нещата тръгнаха надолу.

- А какво ще се случи, когато и тези последни мохикани в борбата се откажат? Обучават ли се млади треньори?
- Има млади треньори, които работят с желание и амбиция. Но не е възможно един човек да завърши спортно училище и да продължи да се занимава със спорт, без да е финансово обезпечен. На тази възраст хората започват да мислят за семейство, трябва да се издържат, а в спорта това нещо е почти невъзможно
Вярно, осигурени са заплати за хората, които имат някакви постижения, но тези хора постепенно ще изчезнат. А и тези пари се получават чак след като се постигнат резултати. Има възможност, ако се вземат конкретни мерки, картината да се промени, но това няма да стане за една-две години или за един олимпийски цикъл. Един борец се изгражда за 7-8 до 10 години.

- Грешка на българската борба ли е, че има толкова много наши треньори, които изграждат състезатели в други държави?
- Не е грешка на борбата. Български треньори са работили в чужбина много отдавна. Христо Диков подпомогна развитието на борбата в Куба, Стойне Панов работи дълги години в Нигерия и негов състезател стана олимпийски шампион за Канада. Всичко това не е попречило на българската борба. Не е възможно в днешния глобален свят, в който всеки може да пътува и работи свободно навсякъде, да се наложи ембарго на треньорите да не ходят да работят там, където им се предоставят съответните условия.

- Вече се говори за конкретни промени за изход от кризата в борбата. Кое е най-наложително?
- Трябва да се обособят центрове, в които да се осигурят споменатите условия, и да се търси подобряване качеството на работа. Ние сме страна с по-малки възможности и само много работа може да ни върне в челото. Нашата подготовка трябва да е по-добра от тази на другите страни. Трябва да се вкара много наука и съвременна методика, без да се забравят традициите на българската борба, които са много сериозни. Това е, няма друг път.

- Можем ли все още да говорим за българска школа в борбата?
- Българската школа не означава само определен стил на водене на схватката и определена номенклатура от хватки. Тя е свързана с всичко около подготовката и има специфичен почерк. В минали години, за да стане нашият отбор световен или европейски шампион, е трябвало да свърши много повече работа, отколкото конкурентите. Няма с какво друго да се противопоставим. И ако сравним параметрите на подготовката преди и сега, ще видим огромни разлики. В българската школа има много рационални неща, които би трябвало да се прилагат, за да си върнем резултатите.

- Отговаряте за свободната борбата във федерацията. Как ви се сториха схватките на олимпиадата като интерес и помагат ли промените през последните години? - Аз мисля, че промените не са окончателни и ще има още. На олимпиадата нямаше свободни места на финалите на свободната борба, което е показателно за интереса. Борбата ще съществува до края на човечеството. Това е естествено приложен спорт с богати традиции. Ако погледнете митологията, в почти всички митове има борба. Ако погледнете изкуството, най-големите художници и скулптори са проявявали интерес към борбата.

- Вече се говори за чужди състезатели, които са подали документи и искат да се борят за България. Може ли така да се вдигне конкуренцията в националните отбори и да се постигат по-добри резултати?
- Това е процес, който върви и в другите страни. Има обмен на състезатели. Разбира се, това би могло да повлияе, но примерите, които имаме досега, не показват, че конкуренцията се е повишила или покрай тях са израснали други борци.

- Каква е оценката, която федерацията поставя за олимпийския цикъл в свободната борба, и ще остане ли на поста старши треньор Валентин Райчев?
- Няма окончателно решение за треньорите на националните отбори. Трябва да се признае, че те положиха много усилия. На самата олимпиада се постигнаха някои сериозни победи. Владимир Дубов започна много силно, прегази първите си съперници, но след това жребият го изправи срещу противници, от които винаги губи. Борислав Новачков също победи много силен ирански борец. Но нашето ниво в момента е такова, че няма да е реалистично да имаме по-големи очаквания. Не е възможно, без да имаме добри класирания при юноши и кадети, да очакване чудеса на мъжко ниво.

- Възможно ли е чужди треньори да дойдат да работят в България - нещо, което вече предприеха в бокса?
- Всичко е възможно. Въпросът е в осигуряването на необходимите условия. Един чужд треньор няма да дойде заради хубавите ни очи. Ще дойде, ако е добре заплатен и има с какво да работи.