cenoДълго време борбата носеше на гръб българския спорт, а медалите от европейски, световни първенства и олимпийски игри се смятаха за даденост. В Рио де Жанейро обаче се видя, че сме изостанали много. Сега федерацията тръгва на генерални промени, които в. "7 дни спорт" обсъди с шефа на европейската борба Цено Ценов, които ви предлагаме.

- Преди малко повече от година в интервю за "7 дни спорт" казахте, че ако българската борба не постигне успехи в Рио, я чакат тежки дни. Още ли смятате така?
- Не се гордея много, че съм казал нещо, което се е случило. Очевидно е така - започват тежки дни и е време за ново начало. Много неща вече са закърнели, други са остарели. Има кадрови и организационни проблеми. Факт е, че няма резултати. От тук нататък има два варианта - прекланяш глава и караш по инерция, докато тя се изчерпа, или тръгваш да търсиш нови пътища. От тази гледна точка смятам, че мерките, които обсъжда федерацията, са правилни. Трябва да се търсят нови подходи на тренировки, представяне и изграждане на борци. Тук не става въпрос да се хванат 10 души, да се работи с тях 4 години и да постигнат някакви резултати. Борбата е спорт, който, ако не се развива масово в страната, трудно може да разчита на трайни успехи.

 
- Имате предвид, че трябва да се спре с оправданията за разрушената система преди 1989 г., която вече не съществува?
- Старата система е безвъзвратно изгубена. Иначе оправдания винаги може да се намерят. Очевидно е, че сегашните методи не са ефективни. Показват го ранглистите. Следователно на нас ни трябват нова система, нови виждания, а и нови хора. Светът се развива много бързо, спортният свят още по-бързо. На олимпиадата се видя, че хората постигат чудеса въпреки всички скандали. 

 
- Откъде може да дойдат тези нови хора?
- Естествено, че от средите на борбата ще дойдат. Ние имаме достатъчно потенциал, защото спортът все още се радва на голяма популярност в страната. Но отнякъде трябва да се започне. А като се тръгне в правилна посока, резултатите може да дойдат неочаквано бързо. Особено на юноши и кадети - имаме прекрасни таланти, но те идват ненаучени и без достатъчно мотивация. Това се изгражда само със системен труд. Подготовката трябва да е целогодишна, целенасочена, с много голямо натоварване и с много състезания, за да може борците да натрупат опит и знания. Това нещо предполага реформи.


- Едно от конкретните неща е създаване на регионални центрове, които да подпомагат работата по клубовете.
- Нормално е борбата да се развива в клубовете, но те нямат тази сила сами да се справят с нещата. Затова центровете могат да изиграят ролята на двигател, който да задвижи нещата. Ако има 20 борци, които се готвят централизирано в рамките на една област, те много бързо ще дръпнат напред. Само така може да се стимулира масовият спорт. Разбира се, трябва да има фигури, които да водят спорта напред с добри резултати. Идеята за центровете е правилна, но трябва да има организация, контрол и ясни принципи, на които се изграждат и управляват. Рано или късно ще стане въпрос за разпределение на пари. Очевидно сегашната система да се изсипват много пари, без да се следи много-много къде отиват, не е редна. 


- Хората от всички спортове признават за един голям проблем - треньорите по клубовете не са мотивирани да работят, защото взимат смешни заплати. 
- Съгласен съм, но да видим фактите. Някой се беше разсърдил на министър Кралев, задето каза нещо за треньорите по лека атлетика. Но като погледнеш обективната истина, тя е точно такава. Ще получават добри възнаграждения тези треньори, които постигат успехи. Ясно е, че не всеки треньор може да направи олимпийски шампиони 
Федерацията е длъжна заедно с НСА да организира система за квалификация на кадрите. Не може да твърдиш, че със знанията отпреди 20 години си завършил развитието си. В спорта инерция няма, всичко е търсене. Като се върнем назад във времето, най-успешните ни треньори са били търсещите.


- Стоян Добрев разказа, че в Сърбия борбата е на аматьорски начала, но там има отборна лига. Защо няма такава у нас?
- За това нещо ми е много болно. Ние имахме най-силната отборна система в Европа - 12 отбора в "А" група и 12 в "Б" група в свободната и класическата борба. Ние сами я погребахме. А хората в Европа разбраха, че там е истината. Няма нищо по-интересно в борбата от отборното състезание. Ако се борят състезатели от две съседни села, това ще е празник и двете села ще са там да гледат. Така се каляват характери и се изгражда вкусът към победата. Такива състезания трябва да има през цялата година. Не ни трябват плакатни прояви, за да покажем, че правим нещо.


- Какво мислите за възможността за натурализиране на чужди състезатели, които да се борят за България?
- Аз съм против това да се докарват борци. Ако се прави, трябва да има много високи критерии. Това може да повлияе на нивото в националния отбор, но няма да доведе до революционните промени. Същото е и с чуждите треньори. Нашата школа има достатъчно качествени хора. Ако търсим нещо, то може да е специалист в областта на тренировъчната методика. Главното обаче е да мобилизираме и натегнем нашия потенциал. Без напрежение няма да стане. Аз мисля, че нещата ще се получат, ако това, което се поставя на масата сега, се изпълни. Трябва да се говори за борбата, не за парите. Защото, ако ние кажем, че нашият спорт не е подкрепен от държавата, какво да кажат другите.