HASAN ISAEV 2Александър Нанев, двукратен европейски шампион и носител на три сребърни медала от световни първенства, празнува рожден ден днес.

А Хасан Исаев, олимпийски шампион от Монреал 76, чества 70-годишнина днес!

В кариерата си славния борец има две световни и две европейски титли, един от най-техничните ни борци, който на 12 години преборва връстниците си, тежащи с десетина килограма повече от него.

На 22 вече е световен и  европейски шампион. А на 23 стъпва на олимпийския връх в Монреал 1976 с подут от контузия лакът и след обезболяващи инжекции.

В средата на 70-те години Исаев налага хегемония при най-леките борци с ювелирен стил и непримирим дух за победа. В категория, в която конкуренцията по традиция е убийствена най-вече заради постоянната азиатска заплаха, неговото
майсторство предизвиква суперлативи от всички страни. В годините на тепиха малкият голям шампион успя да превърне името Хасан Исаев в световна марка за класа в свободната борба.

Слави се като изключително дисциплиниран и спазва строг режим, но постепенно зачестилите травми го отказват от активната състезателна дейност. Така, след като целува тепиха за последно през 1979-а, той става треньор в „Лудогорец“ и неговите състезатели печелят във времето над 70 медала, предимно при юношите и кадетите.

Обявен е за почетен гражданин на Разград. Днес в негова чест в родното му село Бисерци всяка година се организира турнир за млади таланти, в който най-добрият състезател се награждава със  „Златен пояс“ на негово име.

HASAN ISAEVСледва част от житейския път на шампиона, публикувана в книгата "България на Олимп".

Малкият професор на голямата борба

… В навечерието на  олимпиадата в Монреал през 1976-а, Исаев вече е фаворит №1 в категорията при най-леките в свободната борба. 23-годишният тогава състезател стартира на игрите в Канада като световен и европейски шампион. И притежател на общо 3 медала, два от които златни, от последните 3 първенства на планетата. Сред фаворитите е и олимпийският шампион Роман Дмитриев (СССР), амбициран да защити титлата си от Мюнхен 1972. Сред останалите кандидати за златото е също свръхзвуковият бързак японец Акира Кудо, започнал надпреварата страховито с 5 поредни победи.  Толкова записва и Роман Дмитриев, от които 3 с туш и една с дисквалификация. Битката за медалите е жестока.

Исаев  също започва с победи, макар и не така убедителни. Играе тактически и пести сили. Първо преодолява  кубинеца Мигел Алонсо, после иранеца Собхан Рухи и в третия кръг Рей Такахачи (Канада). В четвъртия идва директна схватка между двама от фаворитите, в която Хасан отстъпва пред Дмитриев и така възелът за титлата се заплита. Правилникът тогава се базира на инкасиране на наказателни точки в срещи без туш, като при 6 пункта следва елиминация. Ако двама или трима останат за финалната фаза, в нея точките се зачитат. В Монреал до този пети, своеобразен елиминационен кръг достигат шестима. Исаев се пада срещу Ким Хванг (Южна Корея) и го елиминира драматично с 16:13. Дмитриев отстранява с туш монголеца Гомбин Хишикбаатар, а Кудо се справя с Ли Йонг Нам (КНДР). Така тримата очаквани фаворити остават да разпределят медалите помежду
си.

В решитеHASAN ISAEV 1лните финални схватки българинът печели срещу Кудо след дисквалификация за пасивност. Впоследствие японецът и Димитриев пък излизат един срещу друг и се наиграват в голямото дебнене – двустранна дисквалификация поради пасивност в играта на нерви. Така, при създалата се „въртележка“, златото отива на гърдите на българския представител.
Среброто е за руснака, а бронзът за японеца.

Гипсират ръката му веднага след олимпийската титла от Монреал

Никой от съперниците така и не разбира, че Исаев играе на финала контузен и със силни болки в ръката. Лакътят му се подува, дори му бият серия инжекции, за да издържи до края на битките. А веднага след финала гипсират ръката на властелина в най-леката категория на свободната борба.

Така инфарктно Хасан Исаев стъпва на олимпийския връх. Следва скромно тържество в олимпийското село и веднага „заваляват“ поздравителни телеграми, обаждания и честитки от България. В София пък на аерогарата го чакат най-близките и го сюрпризират с цял багажник от любимите му
дини…