Царят на кеча от миналия век, легендарният Дан Колов (Дончо Колев, 1892-1940 г.), има интересна съдба - невероятни успехи на тепиха и тъжен личен живот, пише "24 часа". Дончо се ражда в село Сенник, Севлиевско. Между колоритния българин и рода му съществува силна емоционална връзка. Тя става причина той да се откаже от американско гражданство, да се завърне на 43 години в Сенник и да остане до смъртта си сред хората, които е обичал.

Интересен факт в родословното дърво на Дан Колов е, че в него има трима известни поети. Това са Николай Марангозов (1900-1967 г.), Христо Черняев (1930 г.) и неговия син Димитър Христов (1957 г.). През пролетта на 1967 г., малко преди да почине, Марангозов се среща с Христо Черняев и му разказва, че двамата са от рода на Колов. Имат обща прапрабаба - Рада Барашка. Правнукът на Рада - Христо Бонев, по майчина линия е първи братовчед на Дан Колов. Неговият син Иван Христов е баща на поета Христо Черняев. "Марангозов ми даде поемата си "Родословие" с молба да я прочета, за да науча повече за Рада Барашка, за дядо ми Христо и за това, че сме от един и същи род от Балкана. Той заекваше от вълнение, докато говореше" разказва Черняев.

Майката на Христо Черняев - Димитра Кънчева, обичала да разказва на децата си, че когато бате й Дончо се върнал през 1935 г. в Сенник, често разпитвал за силата и смелостта на Рада Барашка.

Той се възхищавал на куража й да яха посред нощ кон и да препуска из Балкана, за да мъсти на турците. "Виждаш ли, стрино Митке, казвал Дан Колов, откъде съм взел юначеството си!"

"Когато почина от туберкулоза и от 110-килограмов човек се беше стопил до 50 кг, мама много плака. Тя запали свещица и дълго се моли на Бог да успокои душата на скъпия ни роднина", разказва Христо Черняев.

Синът на Христо Черняев - поетът Димитър Христов, прави документална книга за великия си роднина Колов. Постепенно спомените за най-силния човек в света избледняват и младото поколение днес не знае почти нищо за него. "Мой дълг е да го разкрия в книга такъв, какъвто го помни светът - като човека Кинг Конг, но и като личност с поетична, способна на жертви душа", споделя Христов.

Дончо Колев остава без баща на 6 години и още ненавършил 12 години, заминава за Унгария, за да работи като градинар. На 17 години се установява в САЩ. Става хамалин, а по-късно строи жп линията в Пенсилвания. Изкарва хляба си и като работник в каменовъглената мина в Оклахома. През 1914 година побеждава Джеф Лауренс, борец от цирка "Виктория", и се отдава изцяло на борбата. Цели 7 години - от 1918 до 1925 г., е най-силният борец на САЩ. От много държави са му предлагали поданство и треньорска кариера, но той е отговарял с думите: "Дан Колов е българин!" От 1500 официални мача има само две загуби. Спечелва на два пъти "Диамантения пояс" на Европа.

На 7 април 1935 година известният майстор на тепиха се връща завинаги в България. Тук той се отдава на активна благотворителна дейност. Навсякъде, където Дан се появява, е посрещан с овации и любов.

Преди Лайпцигския процес той подарява 2000 долара на комитета в Париж за защита на Георги Димитров. "Аз не съм комунист - пише легендарният борец до свой приятел, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и равнодушен, когато животът на друг българин, Георги Димитров, е в опасност." Навсякъде, където е, Дан не пести парите си, а спечеленото с много труд раздава на бедни студенти и на закъсали българи.

Преди да се прибере в България, Дан Колов понася и една от големите си лични трагедии. Той е изоставен от жената, която обича. Американката от руски произход Соня разбира, че нейният източник на пари е останал без никакви средства, защото ги е подарил за благотворителни цели. Дарява на страната си един от първите пътнически самолети. И го напуска...

Така с голяма слава и с малко пари Колов се връща в родното си село Сенник, където всички го помнят с добро. Кметът на селото Пенко Драганов разказва, че Дан събирал всеки ден децата и ги водел на сладкарница. Едва когато слагал пред всяко от тях чиния с пасти, си тръгвал спокоен. На вратата се обръщал към сладкаря и му нареждал: "А когато си излизат, дай им по един голям шоколад "Крава"!

"Колов беше един велик човек в своя свят, който показа висок морал и нежна душа за такъв тежък спорт като борбата. И най-важното е, че само с тези качества може да се победи светът", казва неговият роднина, поетът Димитър Христов.

В периода 1938-1939 г. Колов се вижда по време на кратките си престои в София с голямата певица Илка Попова. Двамата се познават от Париж. Между певицата и бореца, колкото и странно да звучи, съществува духовно приятелство. От прочутия Шаляпин Илка Попова получава подарък старинен пръстен, който е принадлежал на Петър I и е осветен от двама руски патриарси. Когато Дан Колов се разболява от туберкулоза, певицата дава пръстена на бореца, тъй като поверието гласи, че който болен го носи, оздравява. За съжаление на него не му помага - известният в цял свят цар на кеча умира сам и забравен в родното си село.