Пръстен с брилянт завещал Дан Колов на любимата си
- Четвъртък, 22 Октомври 2015
Още витаят мистерии около богатството на именития борец
"При Дан Колов всичко било голямо - и успехите, и преувеличенията и легендите за живота му", това твърди пред "24 часа" авторът на биографичната книга "Дан Колов на арената" Димо Тодоров, който днес живее в Стара Загора. Дългогодишен уредник в Окръжния музей на Габрово, 85-годишният Тодоров подготвя ново, допълнено издание на книгата си за именития борец.
"Не е вярно, че на младини Дан Колов бил толкова силен, че преборил мечка, каквато легенда има. Наистина той бил страстен ловец и в Канада е убил огромен лос, което е документирано със снимка. Е, главата на животното тежала 35 кг, а не 350, както раздували навремето... В Австралия пък е участвал в гонка на диви прасета с... мачете, без пушки", припомня биографът.
През 1934 г. борецът се завръща от Новия свят в Европа и се застоява по-дълго във Франция. Преди една от поредните му схватки на тепиха към него се затичва жена с букет в ръка, която му подава цветята и на чист български език му пожелава победа. Оказва се, че това е Илка Попова, която по това време пее в парижката Гранд опера. Двата се сприятеляват, тя го въвежда в своята среда, дори го запознава със самия Фьодор Шаляпин, който по това време се подвизава в Париж. Той обаче е впечатлен повече от шивачката на Гранд опера Соня, която пленява сърцето му.
Димо Тодоров разказва, че при едно от посещенията си в Тревненския край, откъдето е майката на Дан Колов Яна, вуйчо му Живко го подкачил: "Стига си се борил и прегръщал на арената с чуждите мъже, време е да си намериш жена!", а племенникът му го успокоил: "И това ще стане...". А и май не трябвало да бърза - на младини един доктор го посъветвал: ако искаш да направиш кариера като голям борец, не бързай с жените и да създаваш семейство.
Запазени са документи за тяхната любов - например две писма на Соня до братовия син на Дан Колов Деню Желев, писани в първите седмици след смъртта на Колов. Деню със съпругата си Недялка се грижат за болния борец в последните му месеци в Сенник. На него се пада и тежката задача да уведоми жената с писмо за кончината на любимия й.
Днес оригиналите на тези писма, писани от Соня в Париж на 22 април и 4 май 1940 г., съхранява дъщерята на Деню и Недялка Янка Балканска. Бивша директорка на местното училище, и досега 85-годишната жена нарича Дан Колов, както в детството си, "дядо Дончо" - такова е рожденото му име. Тя била едва на 10 години, когато дядо Дончо умира пред очите й, а днес Янка е най-близката роднина на бореца, останала да живее в Сенник.
Във второто си писмо Соня отново повтаря покана си към Деню и добавя загадъчно, че има работи, за които не може да напише "и вие ще разберете това, когато дойдете". Прави и уговорката, че не иска да причини на роднините нищо лошо.
Дъщерята на Деню Янка Балканска няма представа дали са съществували и къде са се дянали медалът и пръстенът, за които пише жената. Снимка вероятно наистина е имало, защото в архива на бившата директорка има копие от снимка на шивачката - от нея гледа една наистина красива жена.
"Тогава вече войната беше започнала, нямахме пари и татко така и не успя да замине за Париж. Връзката ни с нея прекъсна, след войната само научихме, че Соня е починала", споделя Янка пред "24 часа".
Модната шивачка от Париж отнася в гроба онова, което е искала да сподели с братовия син на Дан Колов. Това, вече според Димо Тодоров, поражда спекулации, че любимата на бореца е знаела всичко за задграничните богатства на Дан Колов и че едва ли не тя е наследила и дори откраднала всичко, останало от него в чужбина.
Но той смята, че несметни задгранични богатства не е имало, дори имениета на Дан Колов в Канада и в Калифорния, в които той обичал да си почива и да се готви за новите схватки, били взети под наем. "На Соня Дан Колов вероятно само е подарил бижута и е помогнал да отвори модно шивашки ателие в Париж, което не е било евтино", убеден е биографът на бореца.
Близките на бореца разкриват истината и за една друга интрига, която в годините била изплетена с името на Дан Колов - че уж бил откраднат или изгубен Диамантеният пояс, който Дан Колов печели през 1937 г., когато става за втори път европейски шампион по борба в тежка категория. "Тази награда била преходна и на следващата година той трябвало да я върне, за да я връчат на новия шампион", пояснява Янка Балканска.
Не е истина и друга, налагана във времето история с Дан Колов - че през 1935 г., когато за първи път след 30 години се върнал в родното си село Сенник, направил това пеш, защото бил обещал: "Пеш тръгнах от село, пеш и ще се върна". "Като 13-годишно момче той наистина излязал пеш от Сенник, за да стигне до Свищов и от там да вземе параход за Унгария, където станал градинар. Но се върнал като човек, покрит със световна слава и дори да е искал, е нямал никакво време на върви пеш заради претоварената си програма. Истината е, че си дошъл от София с лек автомобил. И дори изненадал всичките си посрещачи, като влязал в Сенник откъм Троян, а те го чакали да пристигне откъм Севлиево", разказва още Димо Тодоров.