11-06-2014
42-годишният американски борец в тежка категория Рулон Гарднър, приключил кариерата си преди 10 години, внезапно реши да се върне на олимпийския тепих, пише в. "7 дни спорт", позовавайките са чуждата преса.
През 2000 г. Гарднър стана знаменитост, надвивайки на финала на олимпиадата в Сидни непобедимия руснак Александър Карелин - Руската мечка. Днес харизматичният Рулон се готви да се завърне в големия спорт и да участва на Игрите през 2016 г. Спортните медии се опитаха да преценят доколко реално е завръщането на ветерана на предишното ниво.

"Желанието е едно, борбата на тепиха - съвсем друго, смята главният треньор на отбора на Русия в класически стил Гоги Когуашвили. - Хубаво е, че олимпийският шампион Рулон Гарднър гони подобна мечта, но смятам, че тя е неосъществима. Естествено, той може да участва, но да повтори резултата от Сидни 2000 ще му бъде трудно. Аз също мога да кажа, че искам да се боря на олимпиадата и да попадна в олимпийския тим. Според мен това ще е реклама. Все пак като спортист и треньор се радвам, че след толкова дълга пауза човекът не се е отказал."

"В тежката категория сега ситуацията не е стабилна - няма спортист, който постоянно да печели, отбелязва олимпийският шампион в класически стил до 84 кг Алексей Мишин. - Защо пък да не пробва, щом има настройката. Анатолий Рошчин например спечели злато на 40 г. Рано е да говорим за медали, но всичко зависи колко е готов. Още повече че сега в борбата се върнаха правилата, по които той се бореше и стана олимпийски шампион. Но ако иска да участва на олимпиада, ще трябва да се бори на световното през 2015-а, за да спечели квота. Тогава ще стане ясно в каква форма е."

"По себе си мога да кажа, че ако се чувстваш млад по душа, нищо не ти пречи - не си обременен, отиваш в залата, тренираш и за нищо не мислиш, добавя 35-годишният Мишин, който продължи кариерата си и миналата година стана европейски шампион. - - Възможно е сега организмът да изисква повече време за възстановяване. Натоварванията вече не се удават така леко, както на 20-25 г. Въпреки това може да се спечели за сметка на професионализма. От собствен опит мога да кажа, че в спорта главата започва по-добре да съобразява след 30 г. Разбираш кое как правилно да вършиш и по-ефективно да тренираш."

Макар че Гарднър влезе завинаги в историята на борбата благодарение на победата си над Александър Карелин в Сидни в категория до 130 кг, той има и други успехи на тепиха. През 2001 г. американецът спечели златен медал на световно първенство, а на игрите през 2004-а в Атина взе бронз, след което сложи точка на кариерата си. Любопитното е, че през живота си Гарднър на няколко пъти се е озовавал на косъм от смъртта Например още в гимназията в корема му се забива стрела. През 2002 г. пък Гарднър се загубва по време на излет със снегомобил, пада в реката, след което прекарва нощта на открито при температура минус 25 градуса. След 18 часа зъзнене мъжагата оцелява, но измръзването на крайниците и хипотермията води до ампутация на средния пръст на крака му. Интересното е, че американецът съхранява пълната с формалдехид банка с пръста си в своя хладилник. Накрая все пак той успява да се възстанови и се връща към състезанията.

В началото на 2004 г. Гарднър оцелява, след като е блъснат от автомобил докато управлява мотоциклет. През 2007 г. олимпийският шампион отново оцелява след катастрофа с лекомоторен самолет. При инцидента Гарднър и още двама мъже се приводняват в езерото Пауъл, близо до границата между щатите Аризона и Юта. Мъжете успяват да излязат от летателната машина преди да потъне и преплуват разстоянието до брега в студената 7°С вода. Всички участници в аварията се отървават с не застрашаващи живота травми и на сутринта са открити от местен рибар. Преди игрите в Лондон през 2012 г. Гарднър също изяви желание да пробие в олимпийския състав на САЩ. През 2011 г. взе участие в телевизионното риалити шоу The Biggest Loser, в което трябваше драстично да отслабне. Гарднър стартира с тегло от 215 кг, и можеше да победи, ако не се бе отказал от участие малко преди финала. Там той стопи 78 кг и продължи да слабее но пак не се класира за олимпийските квалификации през април 2012 г. Не успя да се впише в необходимата норма от 120 кг с малко повече от 2 кг! От този момент Рулон отново започва да наддава и в момента теглото му е около 165 кг. Оттогава обаче и правилата в борбата се промениха.

Лимитът в най-тежката теглова категория при борците класици се върна на предишния показател от 130 кг, като за Гарднър вече ще е по-лесно да се вмести в него. След опитите да се добере до игрите в Лондон Гарднър е преследван от финансови проблеми и обявява банкрут. Поради което роденият в Уайоминг борец е принуден да се премести от Юта във Форт Колинс, Колорадо. През периода след напускането на големия спорт американецът успява да се разведе няколко пъти, да поработи като тв анализатор и да участва в един бой в ММА. Като бакалавър по физическа култура Рулон работи и като мотивационен лектор. В момента е търговски представител на компания, свързана с медицинско оборудване, и през уикендите често помага на треньорите в младежките лагери по борба.

Гарднър е на 42 години, а през август 2016-а, когато в Рио де Жанейро ще се проведат олимпийските игри, ще навърши 45. Той обаче вярва, че в живота му, който познава доста трудни времена, ще се появи още едно ярко петно. Завръщането в големия спорт на известни спортисти не винаги е триумфално. Дори при по-велики от Гарднър спортисти - Михаел Шумахер, Йън Торп, Мартина Хингис - опитът да се завърнат на върха е донасял куп разочарования на техните фенове. Трудно е да се повярва, че ще излезе нещо от тази история с Гарднър. Поне дотогава, докато не се появи на тепиха в някое по-сериозно съревнование, всичко това прилича на желание просто да напомни за себе си.

Впрочем, ако в историята наистина се появи някаква скрита спортна тайна, независимо от крайния изход, желанието на американеца да се бори може да предизвика само уважение.

Кой е Рулон Гарднър?
Рулон Гарднър (роден на 16 август, 1971 г.) е американски борец, който на игрите в Сидни през 2000 г. спечели злато в класическия стил, побеждавайки руския богатир Александър Карелин, непознаващ горчивината на загубата 13 г. на международния тепих. Това е и първият олимпийски златен медал, спечелен от американски класик на международен форум. Другите му постижения са шампион на САЩ през 1995, 1997 и 2001 г., наградата „Джеймс Съливан" за спортист аматьор на годината през 2001-а, златен медал на световното и наградата „Джеси Оуенс" през 2001-а, спортист на 2001 г. на олимпийския комитет на САЩ, годишната награда ESPY (за отлично представяне в спорта) и наградата за най-добър олимпиец за 2001 г., шампион на Панамериканските игри през 1998-а, световен шампион през 1996 г. През 2010 г. става член на Националната зала на славата на борбата.