09-11-2013

На европейската купа „Московски светлини"  в руската столица жените ни достигнаха до първото си отборно отличие, като спечелиха бронза. Нацоналките ни победиха Азербайджан и Германия с по 4:3 и загубаха от Русия с 2:5. Треньорският щаб Серафим Бързаков - Петър Касабов вече година работи с момичетата и резултатите не закъсняха.
През лятото Елица Янкова триумфира със световната титла при девойките, после Тайбе Юсеин взе сребро при жените на първенството на планетата. Сега вече имаме и отбор, макар и доста млад. За впечатленията си от Москва разказа главеният треньор на женските ни национални отбори Серафим Бързаков.

- За всички, които са отстрани, този успех беше приятна изненада. Вие очаквахте ли го?
- Не съвсем, просто на момичетата им тръгна борбата. Дори имахме всички шансове да обърнем Русия. Валя Трандева (51 кг), например, беше повела с 5:1, но се обади стара травма във врата и загуби. Даже нямах намерения да я пускам в тази среща, а да я запазя в мача за бронза. Тя пък спечели следващите две с технически туш. Много съм доволен. Евелина Николова, също отлична оценка за представянето й - три срещи три туша.Тя има много специфична борба. Възлов бе нейният двубой с азерката, всъщност тази победа ни изведе до мач за бронза.

- Какви са коментарите отстрани?
- След като руснаците не очакваха да сме трети... Дори ни попитаха дали няма да отидем на лагер при тях, тоест проявяват интерес да се готвят с нас. Белорусите вече изявиха желание да дойдат с нас на подготовка. Разбира се, прави впечатление, че сме със съвсем нов облик. Но има още много да се работи.Всички са млади, средната възраст на момичетата е 21 години. Най-възрастната бе Валя Трандева - на 24 години.

 - Как мотивирахте момичетата преди състезанието. Все пак ви предстояха срещи със сериозни отбори?
-  Те също бяха повечето с млади състезателки, с изключение на Русия, където бяха с два състава. Сборная включи опитните Екатерина Букина, Светлана Бабушкина. Разбира се школата си е школа, и азерската, и украинската и руската. Хубавото е, че нашите момичета се абстрахирата от всичко това и се хвърлиха в истинска битка. 

- В началото ви бе трудно да работите с жени, свикнахте ли?
- Трудно си е. Все някоя я боли нещо или пък мрънкат за нещо незначително или забравят техника...Налага се и аз да правя компромиси и с общи усилия постигаме консенсус. Но най-съм щастлив, когато наученото на тренировка след това го приложат и на самото състезание. Радвам се, че не ги е страх, че имат желание да надвиват, че искат да се борят, а това е основното, за да имат успехи.

- Какво ви предстои?
- Сега от 25 декември вземам всичките кадетки, девойки и жени, от които можем да очакваме медал, на лагер на Белмекен. Просто досега не се поглеждаше надолу, а само се обръщаше внимание на жените. Но, ако искаш да вървиш нагоре трябва да погледнеш и надолу. А когато се работи съм сигурен, че и резултатите няма да закъснеят.