Георги Мърков е олимпийски, световен и европейски шампион по класическа борба. Има и солиден стаж в националния отбор. Наставник е от 1980 до 1996 г., като през повечето време е помощник-треньор. През уикенда той бе сред гостите на шампионата за юноши в "Арена Армеец" и сподели пред в. "Труд" мнението за случващото се в българската борба в последните дни.

- Познавате и Валентин Йорданов, и Симеон Щерев, къде е проблемът?
- Проблемът е в егото на Щерев. Нима капацитетът ни е само един медал от олимпийски игри? Да не говорим, че не можахме да спечелим и достатъчно квоти. Валентин Йорданов дори им докара тук олимпийска квалификация. И след като в България не можем да класираме достатъчно състезатели, какво остава за чужбина? Това е срамота, нашият спорт стигна дъното. И не е редно да си затваряме очите. Симеон Щерев е голям треньор, никой не го отрича. Но медалът си има две страни. Когато си на върха, е хубаво, а животът се върти като колело и когато вече не си там, трябва да си поемеш всички отговорности за грешките.

- Хвърлиха се обвинения върху работата на федерацията. Има ли там пробойни?
- Няма изрядни хора. Но такива упреци се хвърлиха върху Валентин Йорданов... това е безобразие. Та той ли да води тренировъчния процес в националния отбор? Работата му е да осигурява средства, да създава организация и да има спокойствие. И той го прави. Не сме имали толкова пари като спорт, колкото сега. В България докара толкова много първенства. Направи и школа, която стана център на европейската и световна борба. Идват спаринг партньори от цял цвят.... Не е прав Щерев да го обвинява.

- В медийното пространство се завъртя името на Димитър Джамов, който отново поиска да оглави федерацията...
- Абсурдно е и е невъзможно, при положение че имаме Валентин Йорданов - прекрасен ръководител, спортист и човек. Знаете ли какво е да се занимаваш с големи спортисти? Ние сме едни киселици. А той намира общ език и с нас, и с треньорите, и със състезателите. Освен това има авторитет в изобилие, както и контакти в международните среди. Тази кампания, която са подхванали, е загубена кауза.

- И все пак казвате, че колелото на живота се върти. Може и да се обърнат нещата...
- Когато аз бях треньор, Димитър Джамов беше президент на федерацията. Тогава в Пазарджик имаше клуб по борба, който местните пожелаха да се казва "Георги Мърков". Съществуваше 3-4 години, направихме международен турнир, имаше състезания. Дойде Джамов и го прекръсти на свое име. Скоро след това клубът го нямаше никъде на картата. Отговорете си сами какво ни чака.

- Били сте в треньорския щаб на националния отбор, как се е работило тогава, че да имаме успехи. Симеон Щерев предлага всеки треньор да си работи с двама-трима състезатели...
- Имахме един старши треньор и помощници, които работеха с отделните категории. Аз например тренирах 57 и 62 кг. Направих от Живко Вангелов и Стоян Балов световни шампиони. После двамата спечелиха и сребърни медали на олимпиадата. Емил Иванов също стана №1 в света. Работата на националния треньор е да има поглед върху всички борци и да внася корекции. А вече други да работят персонално със състезателите. Филип Кривиралчев и Бобе Доросиев никога не са били големи борци, но бяха много добри старши треньори с безспорни организаторски качества. Умееха да подберат и точния екип.

- Казвате, че сега в борбата има най-много пари. Да не би меркантилността да е част от проблема?
- Има го и този момент. Навремето сме тренирали, и то с желание, без да ни интересува колко пари ще вземем. Сега са други времена...

- Искате ли да се върнете отново в залата?
- Много. Но всяко нещо с времето си. Трябва да се даде път на младите.

- Какво трябва да се направи, за да се излезе от конфузната ситуация?
- Да си подадем ръка. И който не помага, поне да не пречи. На шампионата за юноши видях доста таланти, от които може да се чакат успехи. Но трябва по-здрава работа. Обвиняват Нешка Робева и Иван Абаджиев в деспотизъм. Но това е работата на треньора в момент - когато състезателят е на ръба на възможностите си, да го натиснеш още малко.

- Каква оценка давате на сегашния треньорски екип на класиците?
- Много добър избор. Армен Назарян знае отлично борбата, а Янко Шопов е изключително толерантен. Трябва да си имат доверие и смятам, че ще успеят.