Николай Василев разговаря с живата легенда на световната борба Валентин Йорданов след двустранната среща България - САЩ в Чикаго.

Иконата на българската борба Валентин Йорданов е с над 20 годишен опит като активен състезател по свободна борба в категория до 52 кг. Участник в 31 големи състезания - олимпийски игри, световни и европейски първенства, балканиади и турнири "Дружба". За 80 официални състезания е свалил общо 350 кг - уникално постижение за борец в леките категории. От дванадесет участия в шампионати на планетата има спечелени 10 медала - седем златни, два сребърни и един бронзов, като това го прави единственият борец в двата стила (свободен и класически), спечелил 10 медала от световни първенства. Оставил е диря в девет европейски първенства и при всяко участие е печелил медал - седем златни, един сребърен и един бронзов. Участвал е в над 70 международни турнира и републикански първенства. От общо 685 официални срещи е претърпял само 11 загуби, като НИКОГА не е побеждаван с туш. Валентин Йорданов е завършил НСА "Васил Левски" степен магистър, със специалност треньор по борба.

Добре дошли отново в Чикаго, г-н Йорданов, помните ли за кой път сте тук?
-Да, спомням си. Идвам за четвърти път.

- От името на всички българи в Чикаго искам да ви благодаря, че се отзовахте на поканата да бъдете патрон на двустранната среща по борба между България и САЩ. Изненада ли ви българската общност с това честване?
- Да, изненада ме много приятно. Честно казано, не очаквах такава добра организация, получи се хубав празник. Благодаря на всички, спомогнали за осъществяването на събитието.

- Винаги сте казвал, че сте имал късмета да попаднете в спортното училище на град Русе и това ви е помогнало по-късно да пожънете недостижимите си успехи. Наскоро министърът на спорта Свилен Нейков заговори за връщане към системата на спортните училища в България. Вие имате база за сравнение, защото от дълги години живеете в САЩ, какво мислите по въпроса?
-Шансът и късметът са хубаво нещо, но само това не е достатъчно, на първо място трябва да положиш много труд, за да успееш във всяко едно начинание.Тук в САЩ системата е много добра, защото има условия и борбата е заложена в училищните и университетските програми. И благодарение на това голям процент от учащите се занимават с този вид спорт, а в Америка мащабите са огромни. В България нещата стоят по различен начин, трудно успяваме да накараме децата да се занимават с борба, а и не навсякъде има условия за това. Борбата е много труден спорт, но пък за сметка на това е най-хубавият.

- Българските надежди за добро представяне на олимпиадата в Лондон бяха предимно насочени към борците. Всеки един от тях беше потенциален медалист, накрая само Станка Златева взе медал; защо според вас нашите олимпийци се представиха под очакванията?
- Наистина слабо представяне на България, аз също съм изненадан. Всички погледи бяха насочени към борбата, това може би създаде и малко повече напрежение от необходимото. Друг е въпросът, че нашите борци се представиха под нивото, на което бяха подготвени.

- Какви надежди и очаквания да имаме за следващата олимпиада в Рио 2016?
- Аз съм оптимист. Където е текло пак ще тече.

- След олимпиадата в Лондон БФБ взе нелекото решение да смени всички национални треньори в двата стила и всички възрастови групи, как ще обосновете избора си?
- След само един спечелен медал трябваше да търсим промяна и се взе това решение. Идва нов олимпийски цикъл, а някои треньори бяха много дълги години в треньорските щабове.

- Преди известно време един от най-големите спонсори на българския спорт - г-н Гриша Ганчев, заяви, че оттегля подкрепата си към спорта за неизвестен период от време. До каква степен това е така и как влияе това негово решение върху борбата, защото наскоро се разбра, че подарява 4-ма национални състезатели на Миньор Перник?
- Гриша Ганчев е човек с голямо сърце, мисля, че така с лека ръка няма да се откаже.

- На 23 години в Киев ставате световен шампион за първи път, като детронирате трима други световни шампиони - успех трудно достижим, но още по-трудно е да се задържиш на върха близо 20 години и то в една и съща категория до 52 кг. Какво ви подържаше отвътре в трудни моменти?
- Характер, хъс, желание и непримиримост.

- Вие сте идол на поколения българи. Интересно е вие като човек, постигнал всичко, на какви хора се възхищавате?
- На честни, скромни и трудолюбиви.

- Имате ли несбъднати мечти?
- Разбира се, всеки има.

- Какъв е съветът, който винаги ще помните?
- Рано или късно всеки труд се възнаграждава.

- Кое е най-важното качество, което трябва да притежават хората около вас?
- Пак ще се повторя - честни, скромни, трудолюбиви и да се борят за постигане на мечтите си.

- Най-голямото богатство за вас е ... ?
- Семейството, близките приятели, разбира се и здравето.

- Какво можем да научим ние, българите, от американците?
-Много неща, може би най-вече на сплотеност.

- А какво могат да научат те от нас, българите?
- Има какво, но определено ние трябва да вземем повече пример от тях.

- На кого искате да благодарите?
-На всички, които са били близо до мен през трудните моменти.

Визитка на Валентин Йорданов
Живата легенда на българската борба Валентин Йорданов е роден на 26 януари 1960 г. в село Сандрово, Русенска област. Първи стъпки в борбата прави през 1971 г. И още същата година изпитва радостта от триумфа в окръжното първенство. През лятото на 1973 г. е втори на селската спартакиада в Лесидрин, а през есента е приет в спортното училище на град Русе. В периода 1975- 1978 г. печели републиканска титла в свободния стил при юноши младша възраст във Велико Търново и два златни медала от първенствата на старша възраст в Казанлък и Русе. Победният ход продължава и при младежите - първо място на републиканската спартакиада през 1979 г. и шампионска титла в олимпийската 1980 г. Отличията му носят званието "Майстор на спорта" непосредствено преди първите международни успехи - сребърен и златен медал от Балканските игри. Някък съвсем закономерно идва и първата европейска титла от първенството за младежи в Бурса. Пътят към Еверест при мъжете започва с бронзовия медал от европейсото първенство в Лодз 1981 г. В същата година новоизгрялата звезда печели убедително силния международен турнир "Дан Колов" и републиканската титла. Стига до званието "Заслужил майстор на спорта". През парадния ход на шампионите в борбата Валентин Йорданов влиза през 1982 г. във Варна, когато завоюва европейската корона при 52- килограмовите. Тогава светът все още не знае, че на голямата сцена е излязъл владетелят на тази категория за следващите 15 години.
1983 г. Единственият чужденец - победител на считания за по-силен от световно първенство турнир в Тбилиси. След Валентин Йорданов няма друг български борец шампион там. Световен шампион в Киев след победи над четирима първенци на планетата. Европейски шампион от Будапеща. Носител на "Златният пояс на Дан Колков" след 7 ефектни победи в турнира.
1984 г. Сребърен медал от европейското първенство в Йонкьопинг. Победител в турнира "Роже Колон" (Франция), "Медвед" (Минск), "Ашяр Догу" (Турция)
1985 г. Световен първенец в Будапеща. Носител на купата на супершампионите за най-убедителен победител в унгарската столица. Европейски шампион в Лайпциг. Победител в престижния турнир "Гран при" в Токио.
1986г. Европейски шампион от Атина. Бронзов медал от Световното първенство в Будапеща.
1987 г. Световна титла от Клемон Феран (Франция). Злато от еврошампионата във Велико Търново. Победител в предолимпийската седмица в Сеул.
1988 г. Европейско първенство в Манчестър. В девет категории шампиони са руснаци. Единственият шампипон неруснак е Валентин Йорданов - това е шестата му титла. Печели крайната победа във веригата "Гран при" с актив от най-много точки за успехи в международните турнири в конкуренцията с борците във всички 10 категории.
1989 г. Първо място на световното в Мартини (Швейцария). Седми златен медал от европейското в Анкара (Турция). Победа на гала - турнира "Гран при" в Будапеща. Златен медал от турнира "Супермастър" в Питсбърг (САЩ). Обявен за спортист номер 1 на България.
1990 г. Световен вицешампион от Токио. Първо място от игрите на добра воля в Сиатъл (САЩ). Втора титла от турнира "Супермастър" в Питсбърг (САЩ).
1991 г. Сребърен медалист от световното във Варна. Победа в международен турнир от календара на ФИЛА в Мексико
1992 г. Трето място в олимпийските игри в Барселона.
1993 г. Пета световна титла от първенството в Торонто. Обявен за "Борец номер 1 в света" за годината в свободния стил.
1994 г. Световен шампион от Инстанбул. За втори път провъзгласен за "Борец номер 1 в света" за годината. Капитан на световния отбор, за който печели победа в Красноярск.
1995 г. Изравнява световния рекорд по титли от шампионатите на планетата на легендарния Александър Медвед (Беларус) след седми златен медал в Атланта. Печели за втори път победа срещу Русия като капитан на Световния отбор в Красноярск.
1996 г. Олимпийски шампион от Атланта. Обявен за Почетен гражданин на София, Русе и Сандрово. Награден със специален плакет на ФИЛА за принос към олимпийското движение. Първи носител на приза "Спортист номер 1 на Националната Спортна Академия"
1997 г. Член на комисията на Атлетите към ФИЛА.
1998 г. Избран за президент на БФБ.
1999 г. - Златен медал на ФИЛА
2000 г. Става член на бюрото към БОК.
2001 г. - Плакета на ФИЛА
2002 г. Преизбран за президент на БФБ.
2003 г. Златна значка на Държавната Агенция за Младежта и Спорта
2004 г. Избран за вицепрезидент на БОК.
2006 г. Почетен знак на БОК
2007 г. Преизбран за президент на БФБ.
2008 г. Получава своята звезда в Алеята на славата на ЦСКА. Избран за президент на Европейския център по борба. Избран за шеф на комисията на олимпийската подготовка към БОК.
2009 г. Преизбран за вицепрезидент на БОК
2010 г. Награден с най-високото държавно отличие орден "Стара планина" Първа степен. Носител на наградата на МОК „Спортът вдъхновение за младите".
Под негово ръководство БФБ организира:
46-то Европейско Първенство за мъже по Класическа борбар София 1999 г.
Второ Световно Първенство по Класическа борба за ветерани, Пловдив 2000 г.
Световно първенство по Свободна борба за мъже и жени. София 2001 г.
Европейско Първенство по Свободна и Класическа борба за юноши и девойки, София 2000 г.
13-то Световно Първенство по борба за жени, София 2000 г.
Европейско първенство по борба за кадетки, България - Албена 2002 г.