Руските медии се срещнаха с първата в руската история олимпийска шампионка по борба Наталия Воробьова, която разкри за намеренията си за Рио Де Жанейро, както и на кой отбор симпатимира във футболното първенство на страната.

- Наташа, току-що приключиха състезанията и отново лагери - къде остана заслуженият отдих?
- Май няма да го дочакам, през септември има световно първенство, трябва да помогна и на девойките. Не зная дали ще участвам, защото този сезон се събраха доста стартове.
- Как ви посрещнаха в Тулун? Никой ли не предложи например да кръстят улица на ваше име?
- В Тулун организираха празник, моята родна школа начело с директора ме посрещнаха с флагове, цветя и приветствия. После в спортната зала се срещнах с треньори, спортисти и администрацията на града. Беше безкраен празник, докато не позвъни майка ми: "Докарайте детето ми, моля ви". Още повече, че мама имаше рожден ден.
Вечерта спретнахме банкет - със сибирски пелмени.
- Умеете ли да готвите?
- Обичам, но рядко ми се удава заради лагери и състезания. Обичам също да чистя, да пера, да гладя. От 16 г. живея сама и разчитам единствено на себе си.
- Успяхте ли да разгледате Лондон?
- Само от прозореца на автобуса, но обезателно ще се върна като турист. Красив град, неподражаема архитектура, напомня ми Санкт Петербург.
- Къде пребивавахте по време на Игрите и допаднаха ли ви условията?
- Аз съм за първи път на олимпиада и много ме впечатли размахът. Единственото, което ме смути, бе режимът - като в затвор. Няколко кордона полицаи, кучета, металотърсачи - само пробвай да си забравиш акредитацията. Но разбирам, че всичко това е заради нашата безопасност. Условията бяха добри, ние борците не сме претенциозни. С храната обаче имаше проблеми, не беше разнообразна и нямаше вкус.
- Бихте ли се съблекли за Плейбой?
- Не, не ми позволява възпитанието.
- Как роднините ви се отнасят към избора на този спорт?
- По-рано родителите ми бяха против, но после се смириха.
- Какво е личното ви отношение към жените в тежката атлетика, бокса, борбата?
- Днес е време, когато жената започва да доминира във всичко - политика, бизнес, спорт. Но тя трябва завинаги да си остане женствена. Има такива, които, идвайки в спорта, престават да следят за външността си и не събличат анцуга. Аз винаги се старая при удобен случай да се облека и да покажа, че на първо място съм жена, независимо от "не женския" вид спорт и мускулите
- Предлагали ли са ви допинг?
- Не, нито веднъж, аз си имам достатъчно природни данни.
А и не желая на гърба ми да пораснат косми
- Смятате ли се за щастлива и вярвате ли в Бог?
- Да - и на двата въпроса.
- Борбата е достатъчно контактен вид спорт, с постоянни фрактури на ушите, носа и т.н., но гледайки вас, човек би казал, че току-що излизате от салон за красота. Къде е тайната?
- Е, случва се и аз да бъда понадраскана, има и разтежения, и други травми, но бързо се възстановявам благодарение на нашите медици и треньорските методи.
- По принцип борците играят нелошо футбол. Какво е вашето отношение към него и кой е любимия ви клуб?
- Да, самата аз играя с удоволствие на тренировки. Любимият ми отбор е Зенит естествено.
- Наташа, как успявате да съвместите ученето със спорта?
- Успявам, благодарение на декана, защото иначе свободното време катастрофално не ми достига. Естествено, старая се и да уча с помощта на интернет, но ако не бяха отстъпките от страна на преподавателите, щеше да ми е доста трудно. Надявам се, че не съм ги разочаровала.
- По пътя към златото ти залепи за тепиха не една именита съперница. Европейска шампионка и многократна световна шампионка също бяха сметени от теб...
- С такива именити съпернички ми е по-лесно да се боря.
Изучих ги надлъж и нашир, също и психологичната им нагласа. А когато излезеш срещу някоя неизвестна девойка, поемаш ръката й и разбираш, че е една "торба", отпускаш се и можеш като нищо да се провалиш.
- Тоест преди финалната схватка не се притеснявахте?
- Че какво като е петкратна световна шампионка? Днес е тя, утре аз или някоя друга - това е спортът.
Излязох на тепиха абсолютно спокойна и уверена в победата си
И аз като нея се потя на тренировки, отхвърлям същия обем работа, ако не и по-голям, така че няма от какво да се страхувам. Само схватката ще покаже коя от нас е по-добра.
- Наталия, не си ли променихте навиците на улицата?
- Аз съм мирен човек, аз съм за диалога, разумните хора винаги могат да се договорят помежду си. Дори ако някой започне да нагрубява, аз се старая да бъда мека и с думи да му обясня, защото покрай физическата сила спортът дава също и вътрешна сила и увереност. Имаше случай, когато карах колата и видях как някаква група бият момче. Насочих автомобила право към тях, скочих, разгоних ги и откарах момчето с колата.
- Като стана дума за кола, успяхте ли да се повозите на президентския подарък Ауди А8?
- Да, вчера се повозих, и понеже номерата са персонални, хората от другите машини сигнализират, поздравяват, махат с ръце, усмихват се. Но няма да я карам, прекалено представителна е, а аз нямам личен шофьор. Може би ще се обзаведа след следващата олимпиада.
- Какви са вашите предпочитания в музиката и литературата?
- Интернетът е чудесно нещо и всичко, което ме интересува, намирам там. Зависи от настроението - за да се разведря, слушам лека музика, а когато искам да поразмишлявам, включвам и класическа. Същото се отнася и за книгите и киното - обичам историческите филми и комедиите, мразя ужасите.
- С какви впечатления останахте от олимпиадата?
- Тръгнах за Лондон за златен медал и си изпълних задачата. На следващия ден се събудих в олимпийското село и се замислих: "Ето, спечелих златото, коя е следващата ми цел"...Осъзнах, че съм прекалено млада, за да създавам семейство и да раждам деца, за това ще мисля по-късно. Така че не ми остана друг избор, освен да замина след 4 г. и да спечеля и в Рио.