Помощник-треньорът на националния отбор по класическа борба Стоян Добрев още лекува раните от олимпиадата в Лондон. Бъдещето е твърде неясно. Предстоят тежки анализи. Именитият състезател и наставник винаги може да извади някое талантливо момче от ръкава. Добрев е открил мнозина и вече готви още трима борци за шампиони. Но дали ще продължи? Ето какво сподели той за читателите на "Стандарт".

- Какво се случи на олимпиадата?
- В предишните години се връщахме винаги с медали и вдигнахме много високо летвата. Затова имаше такива големи очаквания към нас. Донякъде обаче нещата са и закономерни, макар че в никакъв случай не искам да се оправдавам. Реално със 7 борци в България не можеш да покориш целия свят. Откакто съм треньор, за първи път се връщам без медал. Много ме боли и дълго време няма да намеря покой. Ще ми е нужно време малко да се притъпи болката. Години наред сме живели за това състезание. Лягали сме и ставали с тази надежда, че на игрите ще постигнем най-големия успех. Допуснаха се грешки. Напрежението за някои се оказа твърде голямо. Други излязоха с основни конкуренти още в първите срещи.

- На големите първенства борбата обира отличията и заслужено става номер едно. В същото време 12 години нямаме злато на олимпиада?
- Нещата са много комплексни. Някои като ги застигне успехът, не успяват да се справят със славата. Тези, които станаха европейски или световни шампиони, малко или много боледуваха по година, две. Борим се с този проблем. Разговаряхме. Казвахме, че на олимпиада се биеш до последна капка кръв, но...

- А класиците бяха ли подготвени наистина добре?
- Сега се прокрадват всякакви мнения. Аз съм толкова време в борбата и формулата ми е до болка позната. И смея да твърдя, че всички бяха подготвени. Донякъде без Гури, който имаше проблеми с контузии.

- Ти изказа разочарование от него на летището?
- Във времето той ще разбере какъв шанс е имал, какво е пропуснал, какво е трябвало да направи. Гури имаше много тежки травми. Извади частично рамо на една тренировка в края на декември и подготовката му се накъса.

- Какво ще е бъдещето ти? Загатна, че може да не останеш треньор на класиците?
- Не мога сега да кажа какво ще стане. Аз лесно по принцип не се отказвам. Предстои федерацията да направи сериозен анализ и ръководството ще има тежката дума. Имаме момчета, с които да държим класическата борба на ниво, но предстоят много разговори. След като Гриша Ганчев се оттегли, вече няма да имаме централизирана подготовка, тя ще се накъса. Досега имахме лагери, а след тях събирахме състезателите в клуба и продължавахме. Ако не е така, след лагера не знаеш кой накъде тръгва, не можеш да го контролираш. Трябва да се помисли в този аспект. В повечето страни спортистите са финансово обезпечени. Някои назначени към армията, други в полицията, жандармерията, пожарната. И това ти дава някаква сигурност, която ти позволява да работиш спокойно и да вървиш нагоре. Когато си под напрежение, не може да си на 100 процента. Това е големият проблем за нас. Досега това нещо беше решено в лицето на Гриша Ганчев. Обезпечаваше всички млади борци, таланти, които искат да се развиват. Той им даваше шанса да работят поне три години, макар и нищо да не постигат. И в един момент те отиваха и ставаха шампиони. Както стана с Христо Маринов, Явор Янакиев и редица други. Именно той селектираше и влагаше в тях. И чак тогава държавата се намесваше и им даваше премиите за това, което са спечелили. В настоящата ситуация младите момчета, на които ще им трябват тези 2-3 години подкрепа, няма кой да ги чака. И идва познатата схема - на втората година се отказват. Досега, което правихме беше някакво геройство и дори надскочихме ръста си на моменти. Реално имаше два клуба - "Литекс" и "Кюстендил", които развиваха мъжката борба, истинската, с конкуренция. Защото, ако има едни човек зад Гури, който да го тормози, ще му светне червената лампа. Ако след Маринов и останалите също върви някой, нещата ще стоят по различен начин. А когато има спокойствие, се тръгва в друга посока. Пак казвам, това е нашият проблем. Но трябва да приемем реалността и да излезем от тази ситуация. Съжаляваме много, защото хората, министърът, държавата, Вальо Йорданов ни създадоха абсолютно всички условия и ние не можахме да ги оправдаем. Но за съжаление това е действителността. Ще се мъчим да защитим пак името на българската класическа борба. Беларус, Украйна не взеха медали. Турция с 1 милион борци взеха един. Нека това не звучи като оправдание, но никой не е застрахован от катаклизми. За зла участ на нас точно в Лондон ни се случи.

- Има ли момчета, които се отказват?
- От тези, които участваха в Лондон мисля, че няма, но някои на пределна възраст - да. Жалко е, защото взе пак имат какво да покажат и да научат младите на хубави неща. Явор Янакиев например има голямо желание да продължи да тренира.

- Отдръпването на Гриша Ганчев демотивира ли борците преди Лондон?
- Никой не коментираше, но в себе си всеки знаеше малко или много, че това е твърде неприятен момент. Защото знаеш как е било досега и осъзнаваш какво ще е в бъдеще.

- Вие как научихте за решението му?
- Казали са на Братан Ценов, но каквото и да става, ние вечно ще сме благодарни на Гриша Ганчев. Аз съм при него от 1993 г. Ще станат близо 20 години, откакто Ганчев се хвана с борбата. През клуба за това време се завъртяха, без да преувеличавам, над 200 състезатели. Той държеше и свободната борба до 2004 г. Имаше момент на криза, когато се бяха разрушили всякакви структури и той тогава докара Армен.
Покрай Назарян се запалиха много млади момчета. Та дори и аз. Така се запази борбата, да я има на картата. Дори и Валентин Йорданов се бореше в нашия клуб. За цялото това време Ганчев си даде сърцето и душата за борбата, да може този спорт да съществува. Де факто без никакъв дивидент. За едната любов и хубавото настроение от постигнатите успехи. Можем да му кажем едно голямо "Благодаря" и каквото и да правим, каквито и успехи да имаме, винаги ще са и за него. Много малко страни имат такъв човек като него, който да поддържа цяла армия.

- Как да поправим грешките, за да коригираме генерално лошото представяне в Лондон?
- Да насочим вниманието към подрастващите, към клубовете. Нишката се къса, когато трябва да се задържат 17-18-годишните момчета. Другите страни откраднаха нашата система от миналото. Трябва да се измисли начин, по който клубовете да запазват и стимулират талантите.

- Аз пак ще те попитам. Кога събираш отбора? Кога ще е първият ти работен ден след ваканцията?
- Нещата при мен са неясни. Предстоят отчети, анализи и решения на федерацията. От Барселона до Лондон не съм пропускал олимпиада като състезател и наставник. Тази бе най-тежката ми като треньор.

- А какви са амбициите ти?
- Понякога неуспехът може да ти даде силен тласък. Да направиш трезва и реална равносметка къде бъркаш.