Трикратният олимпийски шампион в борбата Михаин Лопес говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Този феноменален спортист се завърна на голямата сцена с гръмката амбиция да стане най-великият в най-древния спорт. В Токио, броени дни преди да навърши 39 години, той ще атакува четвърта олимпийска титла в класическата борба. Мисия, в която се провали на вододела на новия век дори голямата емблема на гръко-римския стил Александър Карелин. Лопес избра България като базов лагер за атаката си на непревземаемия повече от столетие връх в борбата за мъже. И по-точно популярния спортен комплекс „Олимп“ в Тетевен, където освен символика в имената, потърси и съдействието на нашите национали. Селекцията на Армен Назарян направи съвместен лагер с отбора на Куба, респектиращ с петима олимпийски медалисти. Михаин Лопес е трикратен олимпийски победител от игрите в Пекин, Лондон и Рио де Жанейро. Именно в Бразилия той обяви край на кариерата си. Но в крайна сметка изреченото „Сбогом“ се оказа „Довиждане“. И преди година Терминаторът от тепиха се завърна в голямата игра с победа на Панамериканските игри в Лима, като с триумфа си в надпреварата на практика афишира и мечтата си за величие.

- Сеньор Лопес, приветстваме ви на българска земя. Как ви се отразява свежият въздух в Тетевен? Ще ви помогне ли той да извоювате за четвърти път олимпийска титла?
- Първо, искам да благодаря, че сме тук и можем да правим съвместни тренировки с националния отбор на България. Надявам се и двата отбора да постигнат своите цели на олимпиадата в Токио, които са еднакви - да спечелим медали и слава за нашите страни.

 - Колко често мислите за възможността да станете за четвърти път олимпийски шампион? Медиите очакват отговора на въпроса дали ще влезете в историята на най-древния спорт - борбата, като единственият състезател с 4 титли. Или може би въобще сте изгонил от главата си подобна мисъл?
- Пътят към олимпийските игри е много дълъг. В сегашния случай дори бе удължен с една година и трае общо пет. Тази цел винаги е била в главата ми. Тя стана моята голяма мотивация. Вярвам, че тук, в България ми помогнаха много, за да имам реален шанс да достигна до тази велика цел - четвърти златен медал от олимпийски игри.

- Завръщането на големи звезди на тепиха след дълго отсъствие често е приключвало с фиаско. Страхувате ли се от подобен развой на събитията?
- Страхът винаги съществува. И преди първата титла усещах страх. И за да го преодолееш, трябва тотално да се съсредоточиш в целта, която преследваш. И разбира се, да покажеш най-доброто от себе си, което си постигнал като ниво в тренировките. Тези качества трябва да бъдат показани на големия тепих и аз вярвам, че точно това ще стане при мен. Твърдо вярвам и нямам притеснения, че ще покажа най-доброто от себе си в най-важния момент.

- Как протече за вас 5-годишния период след триумфа ви на олимпийските игри в Рио?
- Най-напред след Рио си взех дълга почивка, така че да се насладя на златния медал от състезанието. После се върнах към тренировките със специална програма за Токио. Не съм спирал да тренирам. Присъствал съм на световните първенства като гост, не като участник, но винаги съм бил близо до световната борба.

- Като гордост за Куба, вие сте бил три пъти знаменосец на вашата страна при откриването на олимпийските игри. Как приемахте и усещахте тази чест и привилегия?
- Това е голяма чест, наистина. Да си знаменосец показва какво си направил за твоята страна и какво доверие си вдъхнал както на феновете, така и на ръководителите на спорта. Имах щастието три пъти да бъда знаменосец и три пъти стигнах до олимпийското злато. Сега идва и четвъртият опит.

- Ако успеете да спечелите олимпийското злато за четвърти път, ще изпреварите вашите сънародници – славните боксьори Теофило Стивенсон и Феликс Савон. А също така и Рамон Фонс, който има три индивидуални титли и една отборна във фехтовката. Мислили ли сте за тази възможност?
- Да, мислил съм за това. Сега пред мен се открива възможността да се боря за четвърти златен олимпийски медал и ще дам всичко от себе си, бих казал дори, че ще извадя абсолютния максимум от себе си, за да достигна до тази голяма цел.

- Стана дума за бокса. Вашият брат - Мигел Лопес Нунес е бронзов медалист в тежка категория от олимпийските игри в Атина през 2004 година. Защо вие избрахте класическата борба, а не бокса?
- Спорта на сърцето избираш още докато си дете. Моят брат се насочи към бокса, но на мен винаги са ми харесвали схватките. Борбата ме плени тотално, когато бях дете. Започнах да тренирам много малък, още на девет години. Резултатите ми още в началото бяха добри и това ме подтикна не само да продължа, но и да отдам завинаги сърцето си на борбата.

 - Искаме да изпитаме чувството ви за хумор. Когато има конфликт между вас и брат ви в жилището, остават ли здрави мебели?
- Не, не… Нямало е такива инциденти. Ние сме едно много задружно семейство. Нашите успехи са били приемани винаги радушно от цялата фамилия и като дело на всички. И това ме е карало да бъда още по-амбициран да ги постигам.

- Какво е да си спортна звезда в Куба и едно от най-разпознаваемите лица там? Не ви ли е изкушавала възможността да заработите много пари, каквито печелят спортистите от вашия ранг в други страни?
- Този въпрос е нещо, което характеризира целия кубински народ. От малки сме научени на скромност. Всичко, което правим, е заради доброто име на страната ни и за нашите семейства. Искаме да покажем, че не всичко в този свят е пари. Има и по-стойностни неща като родината и семейството. Да зарадваш хората около себе си - това е най-великото чувство, което можеш да изпиташ.

- Какво мислите за ММА? Може ли да ви видим един ден да се биете в металната клетка?
- Не, не. Няма да ме видите. Никога този спорт не ме е привличал. Имам приятели, които се занимават с ММА, но това занимание определено не е част от моите интереси.

- Какво мислите за емблемата на класическата борба към момента - трикратния олимпийски шампион Александър Карелин от Русия?
- Александър Карелин беше истинско чудовище на тепиха. И предизвикваше спонтанни и бурни адмирации по света с успехите и представянето си. Аз също се възхищавам от него. Той обаче извървя своя път в спорта, а аз сега вървя по моя и още не съм казал последната си дума. А на Карелин му желая щастие и успехи в живота.

- Вие не успяхте да премерите сили със „Сибирската мечка“ на тепиха. Мислили ли сте какво би се случило, ако можехте да се срещнете?
- В случая говорим за различни периоди. Той имаше големи постижения в своето време, аз също, но вече в новия век. Карелин беше гигант в борбата по друго време, а на олимпийския връх сега съм аз. Генерално смятам, че и двамата сме направили много за световната борба.

- Ако сравните вашите качества с тези на Карелин, има ли нещо, с което ви превъзхожда?
- Мисля, че сме един и същи тип борци. Той постигна много в кариерата си и отново искам да го поздравя за успехите му най-сърдечно.

- Смятате ли, че на олимпийските игри в Сидни през 2000 година Карелин реално не загуби от американеца Гарднър, а от мисълта, че ако достигне до четвърто олимпийско злато, ще се превърне в най-големия в историята на световната борба?
- Може би е така. Беше много интересна среща, в което арбитрите трябваше да вземат трудно решение в полза на Гарднър. Мисля, че и за най-големите в спорта важи неписаното правило - веднъж печелиш, а друг път - губиш.

- Ако приемем, че Карелин не е издържал психически, смятате ли, че вие ще преодолеете този товар – амбицията за четвърто олимпийско злато?
- Увереността ми идва от тренировките, от това, което правя по време на подготовката ми. Стигнах до много високи нива на натоварване. И сега просто трябва да изляза на тепиха в Токио и да го демонстрирам пред света. Вярвам в това, което правя на тренировките и ме зарежда със самочувствие и вяра в силите. Имам на моя страна и огромния опит от това, което съм правил през цялата си спортна кариера.

 - Кои ще бъдат основните ви съперници сега в Токио?
- Всички участници ще бъдат мои основни съперници. Всички те отиват на олимпиадата с единствената цел да завоюват медал за своята страна. Трябва да съм подготвен психологически за всяка една от срещите. А най-важна е срещата, в която можеш да спечелиш златния олимпийски медал. И аз се чувствам готов за нея.

- Имате 5 световни титли, но как преживяхте двете загуби от турчина Реза Каялп на две световни първенства. Това само спортен малшанс ли е или можем да говорим и за нещо друго? Апропо, изпитвате ли някаква омраза към него?
- Не трябва никога да говорим за омраза в спорта, а просто за съперничество. Той е по-млад от мен и когато влезе в голямата игра, имаше адски голямо желание да ме победи и на два пъти го стори през 2011 и 2015 година. Бяха две много оспорвани първенства и те ми помогнаха да се концентрирам и да продължа напред с още по-голяма амбиция. И двете ми загуби бяха в годините пред олимпийските игри и те реално ми помогнаха да достигна година по-късно до олимпийските титли. Съперничеството ни е само на тепиха. Извън него нещата са различни. Така сме в борбата.

- Коя от олимпийските ви титли беше най-сладката от трите и кога бяхте най-щастлив
- И в трите случая нещата за мен се развиха, както ги исках. Мисля, че най-трудно ми беше през 2012 година, защото ми се наложи да сваля доста килограми, за да бъда в нужната кондиция. А ако говорим за най-голямо щастие, то това е на олимпиадата в Рио. Тогава бързо спечелих финала, изравних по титли Карелин и много, много се радвам на победата си.

- Кой е най-добрият съвет, който сте получавал като малък? И кой има най-голямо участие във вашето формиране като борец и спортист?
- Мисля, че на първо място това са родителите ми. Майка ми и баща ми са тези, заради които сега съм това, което съм. Те повлияха положително за развитието на моята кариера и искам специално да ги поздравя за това.

- Имате ли някакви слабости? Какъв е вашият характер извън тепиха?
- Не мисля, че имам някакви големи слабости. Аз съм много открит човек, който обича приятелите си. Това е начин, чрез който можеш да оцениш хората, да разбереш дали това е взаимно и дали го оценяват.

- Освен двете загуби от турчина Каялп, имате една загуба и от руснака Бароев на четвърфиналите по време на дебюта ви на олимпиадата в Атина през 2004 година. Имате ли други поражения?
- Не, това са единствените три загуби в моя състезателен път.

- Имали ли сте критични моменти в кариерата си?
- Не мисля, че съм имал особено критични моменти в кариерата си. Винаги съм знаел как да я управлявам и всичко ми се е получавало добре. Така че съм избегнал критичните моменти.

- Според регламента в тежката категория има ограничения. През годините те бяха до 120 кг, до 125 и сега до 130 кг. Твърди се обаче, че в момента тежите 145?
- На всички олимпиади е трябвало да свалям килограми. Първо, за да стана 120, после 125. Сега в този момент не съм 145, а тежа по-малко от 140 кг. Но естествено, ще стана 130 и с това бойно тегло няма да стана по-слаб, а ще се боря по-добре.

- Защо Куба притежава толкова много спортни таланти? На какво се дължат успехите на страната на олимпийски игри и световни първенства?
- Всички спортисти в Куба са формирани от Революцията. Те тренират, защото обичат да правят това и искат да виждат високо знамето на своята страна, заради това, което са постигнали.

- Имали ли сте идоли в борбата и в спорта като цяло?
- Моят идол в борбата е сънародникът ми Ектор Милиан, олимпийски и световен шампион в категория до 100 кг в класическата борба. Той показваше екстра класа на големия тепих. Той беше първият ми идол и мое вдъхновение за успехи в спорта.

- Имате ли приятели от България в световното борцово войнство?
- Да, на първо място това е Армен Назарян. Много добър и симпатичен човек, сега е треньор на българския отбор. Искам да го поздравя за голямото му сърце и за добрите резултати, които постига.

- Какво мислите за българската школа в борбата? Знаете ли, че през 70-те и 80-те години на миналия век българските треньори са помогнали много на кубинската борба, за да вдигне своята класа?
- Да, смятам, че за да стане кубинската борба това, което е сега, заслугата в немалка степен е и на българските треньори. Искам да благодаря и на вашата федерация за съвместния лагер на базата в Тетевен и да ви пожелая много успехи.

- Вашето пълно име е Михаин Лопес Нунес. Фамилията на баща ви е Лопес, а на майка ви Нунес. Знаете ли защо са ви кръстили Михаин?
- Майка ми е измислила Михаин, но откъде точно е дошло това име не знам. Имало е мнозина с име Михаил вероятно и е избрала нещо по-различно. Звучи ми малко на руски, но както виждате аз не съм руснак, а кубинец (смее се).

- Разкажете ни нещо лично за вас. Женен ли сте, откъде сте, къде живеете?
- Не съм женен, но имам две деца. В този момент живея в Хавана. Имам много добро семейство, с което се гордея. Използвам и това интервю, за да поздравя цялата ми фамилия, защото тя участва активно в моето изграждане като елитен спортист и личност.

- Имате ли любими дестинации за почивка във вашата страна? Кое място бихте ни препоръчали, ако посетим острова?
- В Куба има толкова много прекрасни места, че реално трябва да ви препоръчам цялата страна. Но има места като Варадеро, където на туристите много им харесва. Пейзажите там наистина са великолепни.

- Привлича ли ви политиката? И ще бъде ли Токио последното голямо състезание във вашата кариера?
- Политиката не ме привлича много. Понякога говоря за политика, но не е любимото ми нещо в живота. Най-добрата политика е това, което съм направил за моята страна и нейния флаг.

- Срещали ли сте се с голямата болест на нашето съвремие COVID-19?
- Не, за щастие, не съм се срещал с нея.

- След триумфа ви на финала в Рио, танцувахте на тепиха. Умеете ли да танцувате добре?
- Да, няма кубинец, който да не умее да танцува. Това е в нашето ДНК-а, в кръвта ни е. Забавляваме се всеки възможен момент.

- А имате ли някой специален танц, който сте приготвили за тепиха след финала в Токио?
- Никога не го правя предварително. Това трябва да излезе от теб на самия момент.

- Останаха ли мечти, които да преследвате в този живот?
- Да, но по принцип мисля, че животът е твърде кратък, за да може човек да постигне всички свои цели. Най-важното е разбира се да си здрав, за да може да ги преследваш. Аз например никога не съм се отказвал от мечтите си. И затова отивам в Токио.