Извън тепиха

Навръх 27-ия си рожден ден Тайбе Юсеин ликува с първата с титла при жените в борбата. Макар че в кариерата си има 8 медала от големи първенства, златото все й се изплъзваше. И идва 7 години след световния триумф при девойките. Само преди дни в руския град Каспийск момичето от разградското село Мъдрево побеждава в инфарктна схватка представителката на домакините Ина Тражукова (11:8), за да ликува под №1 в Европа.

Тръгнах с нагласата, че този път златото няма да ми се изплъзне - разкрива европейската шампионка Тайбе Юсеин пред в. "Труд". - Във финала единственото ми притеснение бяха домакинските пристрастия на реферите. За щастие нямаше субективизъм и се успокоих. Да, битката бе на няколко пъти спирана - веднъж заради електронното табло, после имаше оспорвания на съдийски отсъждания. Но мен ме интересуваше само победата и накрая си взех златото.

След разочароващото представяне на олимпиадата Рио 2016, на която остава 13-а, Юсеин е на път да се откаже от борбата. Но в спорта я връща треньорът Петър Касабов, с когото става и №1 в света при девойките през 2011-а. Психологическата криза трае година, в която тя има колебливи изяви, но все пак печели сребро на Евро 2017.

“Вече намерих спокойствието, което търсих - казва националката. - И съм доста по-уверена в това, което правя. Да тренировките ни са много трудни. Но знам, издържа ли, на състезание ще ми е лесно, както се случи и сега.”

А в Каспийск наистина е безапелационнa. Първите две срещи не дава и точка на съперничките си, а на полуфинала бие с туш.

Талантът на момичето е забелязан още от Сава Семков, неин наставници в Русенското спортно училище. “Още когато я доведоха при мен, знаех че ще успее - казва той. - Борбата е мъжки спорт, но Тайбе притежава повече качества от мъжете.”

Първите й изяви са на народни борби. Когато е 14-годишна, баща й Мустафа я води в местния клуб в родното им село Мъдрево, Разградско. Там треньор е съименникът му Мустафа Кесман. След няколко месеца на тренировки тя отива на състезание и мери сили с момчета. Става трета и получава медал. “Тогава усетих вкуса на победата, който ме държи и до днес”, признава Тайбе.

Спортът така завладява шампионката, че тя е непримирима да демонстрира уменията си и в дебюта си на голямо първенството. На европейското за кадетки Албена 2004 националката е по-малка от своите съпернички с 3 г. но това не я спира. И прибягва до невинна лъжа. Състезава се под чуждо име и с чужди документи. Остава седма при каките, което още повече я амбицира да става все по-добра и по-добра.
Първоначално майка й е резервирана към увлеченията на дъщеря си по мъжкия спорт. Но след като идват успехите не спира да я подкрепа. А баща й често я придружава на голями форуми.

Идол на шампионката е легендата Валентин Йорданов, също възпитаник на русенската школа, който става 7 пъти световен и 7 пъти европейки първенец, а на олимпиадата Атланта 1996 грабва златото.
“Когато за първи път отидох в залата, навсякъде по стените имаше негови снимки - спомня си тя. - Израснах с него. Той е бил изключителен техничар, излизал е от всякакви ситуации. Коронната му хватка е вътрешна сарма от партер, която сега е и моя.”

Сега момичето от Мъдрево разкрива, че отдавна е преодоляла психологическата бариера срещу какви състезателки излиза. Макар че във времето на технологиите трудно може да се скрие. “Стъпиш ли на тепиха, ако си добър - ще спечелиш”, смята тя.

А към изявите на Тайбе е имало интерес и от щабовете на други държави - Турция и Азерлайджан. Тя обаче отказва апетитни оферти. Чувства се добре тук, в България. И именно с трикольора иска да постигне и най-голямата си мечта - да покори олимпийския връх.

След време пък се надява да предаде опита си на млади таланти. Но заради спортната си кариера засега отлага завършването на НСА “Зная, че треньорите не са добре заплатени, но пък човек трябва да следва мечтите си”, казва философски Тайбе.

Нова прическа
след състезание

Повечето спортисти си имат свои ритуали. Тайбе Юсеин не е изключение от тях. Фен е на прическите и след поредната надпревара вече е готова с нова визия. “Не променям нищо преди състезание, а след това - казва тя. - Така приключвам с нещо и започвам друго, на чисто.” Любителка е на татуировките. По тялото си вече има две. Едната е част от молитва, която смята че й носи късмет. С изключение на 2016-а няма година, в която да се е върнала без медал от голямо първенство. Признава, че не е вярваща, но смята че има сила, която й помага. А в свободното си време не спира да чете криминални романи. В кухнята пък е сама майстор на гозбите си.

ЗА НЕЯ

Атакуващият стил ще ѝ донесе още успехи
Тайбе е един от най-големите ни таланти. Можеше да спечели много повече медали. Като малка правеше атрактивни хватки от русенската школа. После се промени, затвори се. Досега финалите винаги са й били слаби. Но вече има нов стил на борба, атакуващ, трябва да залага и на комбинацията от хватки. И да се старае да взима повече точки, а по-малко да дава. Да не се страхува, но и да не си мисли, че е най-добрата. Ако тренира правилно смятам, че в новия олимпийски цикъл ще има успех.
Валентин Йорданов, олимпийски, 7 пъти
световен и 7 пъти европейски шампион

Трудно вярва,
но довери ли се
е за дълго
Тя е професионалист. Знае какво иска и как да го постигне. След олимпиадата имахме разговор. Тайбе е много затворен човек, трудно вярва. Но веднъж повярва ли, то е за дълго. Намери в мен спокойствие и се концентрира върху това, които иска. Промени си целия режим, храненето, диетата стана нейният начин на живот. Едно от хубавите й качества, че е много упорита. Дори напоследък тръгвам да спирам момичетата от тренировки. А от нея все срещам упрек: защо съм им намалил натоварванията.
Петър Касабов,
старши треньор на националния отбор

Упорита е, но никога не мрънка
Много е упорита. Колкото да й е трудно, никога не натоварва хората с проблемите си. Дори и след разочароващото представяне на олимпиадата Рио 2016, не мрънка и нито веднъж не не оплака. Човек с голямо сърце. Винаги усмихната, лъчезарна и е насреща да ти помогне. След толкова много малшанс, на европейското в Каспийск наистина дойде нейният звезден миг. Много е постоянна и съм сигурна, че успехите й няма да спрат до тук.
Мими Христова, съотборничка и европейска вицешампионка по борба