23.10.2011

Легендата на борбата Валентин Йорданов пред в. "Труд".

Валентин Йорданов е роден през 1960 г. в Сандрово, Русенско.
Борец №1 в света на ХХ век в свободния стил. Рекордьор по спечелени титли в българския спорт - олимпийска, 7 световни и 7 европейски.
Президент на Българската федерация по борба и първи вицепрезидент на Българския олимпийски комитет.
Носител на орден "Стара планина" - I степен.
Семеен, има дъщеря Ирина и син Янчо.

 - В изборно време сме, г-н Йорданов, но ви предлагаме разговор без политика. Приемате ли?

- Защо не? Едни са в предизборна треска, но пък на други вероятно им е писнало от политика...

- А има ли в родния спорт политиканстване?

- Е, някои само с това се занимават, и то целогодишно. Около спортистите винаги има и топли местенца дори по време на криза. Но в крайна сметка реалностите излизат на показ. Има победители и победени. Така че само с обещания в спорта просто няма как да стане.

- Повече от 20 години живеете и в България, и в Щатите. Имаме ли шанс да ги понастигнем американците?

- Говорим за спорта, нали?

- Да, ако беше за живота, въпросът щеше да е обиден и за двете страни.

- Спортът за това е феномен, защото дава шанс на малката страна не само да се изправи срещу голямата, но и да победи. В борбата това е страхотна тръпка. Да покажеш, че си по-силен от великите нации. Срещу кого се борим например ние, българите, на голямо първенство? Тази година имаме положителен баланс в двубоите с най-големите в спорта - великите Русия, САЩ и Китай. Това, разбира се, е само за статистиката.

- А какво криете зад нея?

- В Щатите, знаете, залагат на колежанския спорт. Залагат и така просто няма как да сбъркат. Например тази година във Филаделфия в залата три дни имаше по 20 хиляди души публика на първенството на страната по борба. Битки на осем тепиха, зрелищни срещи, изобщо шоу отвсякъде. Руснаците пък имат 40 милиона долара годишен бюджет на федерацията си и шампионатите им са като малко световно. А на големите първенства треньорите им вече са повече от състезателите. Освен това имат скрито лоби във всички отбори на бившите републики от разпадналия се Съветски съюз. За другите конкуренти няма да стигне интервюто да ви говоря - Иран, Куба, Япония, Корея, Турция, скандинавските страни... Неслучайно от 106 държави участнички всяка четвърта взе медал на последното световно в Истанбул. Това е положението, в което ние трябва да се доказваме без много-много да се обясняваме.

- Не казахте нищо за китайците?

- Да, защото ще прозвучи като в оня виц, дето сме им обявили война, а главнокомандващият на тяхната армия, като разбрал, че сме само седем милиона, попитал в кой хотел сме настанени. А сега сериозно - само картотекираните им борци са едва ли не колкото населението на държавата ни. Какво повече да ви добавя?

- Вие имате рекордните за България общо 15 титли от олимпиади, световни и европейски първенства. Някои от тях спечелихте, след като продължихте кариерата си в Щатите през 1990 г. Това можеше ли да стане, ако бяхте останали в България?

- За съжаление не. Реално в България вече се бях ориентирал към треньорството, когато дойде предложението от "Фокскечър". Тогава мултимилионерът Джон Дюпон селектира най-силния тим по борба в света и аз станах част от него. Попаднах при невероятни условия за тренировки, а семейството ми получи възможност да живее в обстановка, в която наистина не ти липсва нищо. Това удължи с цели пет години кариерата ми и в този период се преборих за олимпийско злато и три световни титли.

- Колко истина има, че вашето семейство наследява Дюпон, който почина миналата година?

- Вие поне сте сериозен вестник, не ми казвайте, че се вълнувате от клюки. Такива глупости чух по тази тема... Някакви милиони, богатства, мистерии. Извинявайте, но явно на някои тъпотията им избуява като тропическа джунгла. А истината е, че адвокати се занимават със списъка на наследниците, в които освен физически лица са музеи, библиотеки, фондации... И чак догодина, ако никой не обжалва в едногодишен срок завещанието, може да се разбере нещо конкретно.

- Вие живяхте дълго в имението Фокскечър край Филаделфия и може би това провокира и любопитство, и клюки?

- Да, там имах чудесни условия, защото, колкото и нескромно да звучи, бях звездата на отбора. И бях оценен, това е нормално не само за света на футбола.

- Така например Силвио Берлускони оцени навремето Андрей Шевченко, а сега олигархът и спонсор на руската борба Сюлейман Керимов се гордее с Роберто Карлуш във футболния си отбор "Анжи"...

- Примерите са много и не виждам защо да ги коментираме. А и лустрото в спорта никога не ме е привличало. Навремето получавах от държавата по 500 долара за световна титла, но бях щастлив, че имам условия за тренировки, панелка, ладичка и възможност за изява.

- В Щатите можете да си почивате безметежно, но прекарвате повече време у нас. Защо?

- Българската школа ме е създала и винаги съм искал да дам на нашата борба поне толкова, колкото съм получил от нея. Ще ви призная: понякога ми идва да се оттегля наистина. Проблемите са много и различни. Изнервят ме неизбежните сравнения, които ме застигат заради начина на живот в Щатите и този у нас. Отношението както между хората, така и към нещата около нас, абсурдните ситуации, в които често попадаш... Но това си е нашата държава и се налага не само да търпим, но и да правим всичко възможно да я променяме към добро.

-Успяхте да върнете медалите в родната борба. На каква цена?

- Първо, българската борба има много, ама много здрави корени. Има големи фигури, на които им пука и помагат на всички нива. Стремим се федерацията ни да работи правилно и модерно. Голямата ми грижа си остават треньорите по страната. Постепенно обаче ги връщаме. Световният център на Международната федерация в София също работи на пълни обороти и ни помага в тази насока. Скоро по същия модел ще стартираме и треньорска академия на ФИЛА у нас.

- Световният спортен календар за 2011-а върви към затваряне. Как оценявате годината за България?

- Оценката ще я оставя на спортния министър Свилен Нейков и неговия екип. Не искам да влияя с мнения. Като президент на Българската федерация по борба мога само да обявя, че каквото обещахме като постижение пред държавата, го изпълнихме. Седем медала от европейското първенство и пет отличия от световното. Двама шампиони на планетата - Елиас Гури и Станка Златева. Миналата година също бяхме в тези рамки и постоянството, което търсим, вече е факт.

- И все пак и тази година само в борбата имаме световни шампиони в олимпийска дисциплина. Това не е ли притеснително преди олимпиадата "Лондон 2012"?

- Не, оптимист съм. Знаете, че аз честно и винаги съм искал другите спортове у нас също да имат титли и медали. Така напрежението, отговорността и очакванията към българската борба на олимпийски игри ще са по-поносими. Радвам се, че си върнахме позициите в художествената гимнастика и че имаме първи световен шампион в плуването. Смятам, че имаме скрити фаворити за медалите в поне още четири-пет спорта.

- Дали ще чуем и в края на тази година по време на анкетите "Пак само борбата ли?"...?

- Наистина има хора, които завиждат. Приел съм го отдавна. Не приемам само некоректните оправдания на наш гръб от хора, които не са успели. Имам предвид как сме се готвили, какво ни е струвало, какво лоби сме имали и други подобни. Нашият спорт изисква постоянни лагери и пътувания, защото трябва да се подготвяш с различни партньори и да мериш сили с десетките елитни школи по света. Това струва скъпо, но ние, освен че сме максимално икономични, търсим и самофинансиране. А с успехите си сме заслужили всяка получена от държавата стотинка.

- От какво бягате в живота?

- По принцип не бягам от проблемите. Не съм лекоатлет (б. а. - смее се). Обикновено туширам проблемите. Не обичам излишната шумотевица, светкавиците, суетата. Предпочитам спокойния живот, но явно още ми е рано за него.