15.09.2011
Предлагаме ви интервю на световния шампион Елис Гури и негов портрет, дадено за в. "Труд".

- Най-тежката схватка на първенството?

- Срещу руснака Тотров. Още след първите секунди ме хвърли до тавана на залата за пет точки. Беше шок. Върна си за европейското, когато аз го изстрелях така. Но благодарение на треньорите Братан Ценов и Стоян Добрев запазих спокойствие и без страх тръгнах да спечеля другите две части.

- А финалът с този сякаш метален човек Джими Лидберг?

- Бях спокоен, вярвах в успеха. Не можех да пропусна този шанс, знам, че историята помни само първите.

- Вярно ли е, че сте имали контузия преди световното?

- Ох, нищо не може да се скрие. Имах проблеми с дясното рамо на лагера в Унгария. Но стиснах зъби. Дори се шегувахме, че няма да мога да хвърлям съперниците до втория етаж и трябва да се оправям само до първия. Разбира се, това е шега, но нещата бяха сериозни. Обаче с доктор Стефан Стругаров се чувстваме сигурни и той направи така, че да забравя за болката.

- От колко време сте с приятелката си Климентина?

- Получих български паспорт на 10 октомври 2010 година. Как да не повярваш, че има щастливи числа... А с нея сме малко отпреди това, живеем заедно близо до спортния комплекс "Дианабад". Повече няма да ви кажа за нас.

- Имате ли хоби?

- Луд съм по италианската музика, обичам разходките, харесва ми да пътувам.

- През април на европейското в Дортмунд бяхте пред припадък на тепиха. Връщате ли се в спомените си към този критичен момент?

- Да, няма как. Бях готов за шампион, но имах четири тежки срещи за три часа. Преди последната ми се появиха черни кръгове пред очите заради преумора. Така загубих полуфинала, но сега не искам дори да мисля за загуба, преди да са завършили олимпийските игри в Лондон. Искам олимпийската титла, не я сънувам, но я виждам в мечтите си. Все по-ясно.

- Рискувахте кариерата си, като според правилата на Международната федерация по борба две години бяхте без състезателни права заради смяна на страната, за която се борите. Струваше ли си?

- Наистина беше голям риск. Но българската школа в борбата е марка по света. Само като си представиш България, и вече ставаш с 20-30 процента по-силен на тепиха. Сега аз мога да кажа - струваше си. Но ще съм напълно щастлив, ако в България хората кажат: "Струваше си да го вземем това момче, шампиона."
----------------------

Титла сложи край на двегодишното изгнание

Когато Елис Гури обявил в спортния комплекс "Диана" в София, че е взел окончателното решение и иска да се бори за България, представители на федерацията и на треньорския щаб го попитали: "Защо? Какво искаш да постигнеш с този ход?" Той не казал нищо, а само ги помолил да излязат с него във фоайето на залата. И там им посочил огромна снимка на олимпийския, седемкратен световен и европейски шампион Валентин Йорданов.

Разбира се, това едва ли може да стане реалност, но нали човек е голям, колкото са големи мечтите му?

Елис Гури просто е смело сърце. Не само на тепиха, но и извън него. Иска се наистина огромен кураж да се откажеш от кариерата си за цели 2 години, за да вземеш нов паспорт. И то в борбата, където при подобно прекъсване обикновено изпускаш влака за медалите. Той обаче рискува и спечели. След 25 месеца "във фризера" ликува със световна титла и развя знамето на България на горещия тепих в Истанбул след 5 победи - над Хогач (Хърватия), Ованесян (Израел), Тотров (Русия), Абделфатах (Египет) и Линдберг (Швеция). Ликува безапелационно на върха.

Новият властелин в кат. до 96 кг не е в България за пари, твърдятот нашия лагер. Той не е типичният легионер като например доста български спортисти, търсещи финикийските знаци на щастието в чужбина. Елис е от заможно семейство с добра репутация в Албания. Баща му е борец, шести е на "Евро '73". Приятели са с Александър Томов от 40 години и винаги се е възхищавал от уникалната школа на най-успешния български спорт.

Таткото искал да стане част от нашите национали, но времената били други. "Ако беше избягал, нас, от фамилията, нямаше да ни има", доверява Елис. Съдбата обаче намигнала на Гури-младши и той вече не само представя България, но е и новият ас на световната борба.

Определят 27-годишния здравеняк като възпитан, неконфликтен и с добро чувство за хумор. Почти винаги е усмихнат, говори английски и италиански, бързо създава контакти. Демонстрира и симпатичен български в интервютата, които даде след победния финал над стоманения швед Джими Линдберг в понеделник вечерта, отвоювал в Истанбул шестия си медал от голямо първенство.

Всичко започва през 2007 г., когато Гури тренира в България за олимпийска квалификация. По-късно клуб "Литекс" го привлича в отбора си. Впечатляват ги качествата му на атакуващ и зрелищен борец, раздаващ се докрай на тепиха.

Преди да получи наш паспорт, стига до бронз за Албания от европейското "Тампере 2008", а същата година е и осми на олимпиадата в Пекин. За онова, малкото, което не достига да попадне сред медалистите, му трябва... втора родина. И ето, той вече я има. А България, благодарение на него, има първия си световен шампион в олимпийска дисциплина през 2011 година. Дано да не е и единствен.

Веднага след финала Елис обяви, че тръгва на атака към олимпийската титла в Лондон. Празнува скромно с около двайсетина души в истанбулския ресторант "Джелик", славещ се със страхотна кухня и любим на футболните звезди и немалко артисти от нашумелите у нас турски сериали. А на другия ден с българската си приятелка Климентина гледа схватките от световното и дискретно се докосваха на трибуните. Държаха и родния трибагреник, с който Гури направи почетна обиколка на тепиха след триумфа.

Със сигурност е първата, но не и последната.