12.09.2011

В седмицата преди шампионата на планетата по борба "Истанбул 2011" екипи на "Труд" и на Би Ти Ви посетиха Международната федерация (ФИЛА) във Вевей (Швейцария). В бившия дворец, от който днес се ръководи световното борцово воинство, дълго интервю ни даде Рафаел Мартинети - швейцарският президент на централата, която ръководи от 2002 г.

- Има ли нещо, което един президент на световна федерация никога не бива да се позволява?

- Да, има и всъщност това е моята основна философия за цялото ми управление. Никога не бих си позволил да облагодетелствам един борец спрямо друг. Мисля, че президентът на една световна федерация трябва да бъде почтен и да не предоставя възможност на състезатели или треньори да се атакуват един друг. Освен всичко борбата е спорт, който не бива да се опетнява със скандали.

- Как висок пост като вашия променя един човек?

- Когато станах президент на ФИЛА, трябваше да напусна поста на председател в собственото си предприятие за метални конструкции с над 60 служители. Там често работех по 12 часа на ден и не бях сигурен как ще се развият нещата след напускането ми. Оставих управлението на сина ми Давид, тъй като работата като президент на ФИЛА е свързана с десетки пътувания, административни задачи, приемане и осмисляне на информация от всички краища на света. И в началото ми беше адски трудно. Но пък сега съм щастлив от избора. А и да не забравя - предприятието, което оставих на сина ми, също работи отлично и е на печалба.

- Кога сте били най-щастлив като президент на ФИЛА?

- Трудно е да се каже. Когато бях избран за президент, бях и щастлив, и нещастен. Тогава Жах Рох, президент на Международния олимпийски комитет и мой приятел, ми се обади с лошата новина, че класическата борба е извадена от програмата на олимпиадите. Казах му: "Не можеш да направиш такова нещо едва месец след като съм избран за президент! Тепърва ще правя промени в този стил. Дай ми шанс и след две години няма да говорим за такива неща."

- Говори се, че точно така е станало?

- Абсолютно. Той дойде на световното в Будапеща през 2005 г. и там видя променените правила, пълната зала и интересните схватки. Месец по-късно получих писмо, в което Рох потвърди оставането на борбата с нейните три стила в програмата на летните игри. И аз естествено бях много щастлив!

- Можете ли с няколко изречения да опишете водещите школи в борбата - руската, американската, иранската, азиатската и, разбира се, българската?

- Много е трудно, защото всяка страна има своя собствена система на работа и свой стил. Например в Щатите борбата се практикува основно в колежите. Русия е повлияна от стиловете на над десет републики, които бяха в рамките на бившия Съветски съюз. Водещи са например сибирската школа, кавказката, таджикистанската и други. Там всяко момче се бори. Иран и Турция са две държави, в които борбата също е национален спорт. Имат много клубове, които са структурирани и организирани отлично. Азербайджан пък създаде нови 60 школи в страната и вече имат над 300. Корейците и японците също са на добри позиции. Изобщо многообразието е безспорно, а и внася колорит.

- Защо промените на правилата винаги се приемат силно дискусионно?

- Трябва да призная - хората, които ръководят нашия спорт, са много консервативни. Борбата е най-старият спорт в света и всяка промяна се посреща трудно. Да се върнем към времената, когато един мач по борба траеше по цели три часа. Един сателит или спътник днес обикаля земното кълбо за това време. И естествено правилата трябва да са модерни.

- Имахте успешна кариера и в съдийството. Трудно ли се оценяваха техническите точки на Валентин Йорданов?

- Впечатляваше ме много, харесвах ефектния му стил на борба. Той винаги търсеше атаката и искаше победата. Успехите му никога не са били плод на пасивна борба. Всяко негово постижение е постигнато с истинска борба.

- А как го оценявате като президент на Българската федерация?

- Безспорно добър шеф, който на първо място носи страстта към борбата в себе си. Всичките му решения са продиктувани от неговата пристрастеност към спорта. Когато България се освободи от комунистическия режим, спортът навлезе в задънена улица. Тогава той взе борбата в свои ръце и ето - днес България пак е една от най-силните нации в този спорт.

- София вече разполага с модерна спортна зала. Кога ще видим световния борцов елит у нас?

- Догодина страната ви ще бъде домакин на олимпийска квалификация, което е голямо събитие. България е една от страните кандидатки за световното за юноши през 2013-а. Вие имате страхотна зала, хубави хотели, прекрасни паркове и не виждам защо първенството да не се проведе в България.

- Най-хубавите ви спомени от нашата страна?

- Харесвам манталитета на хората в България и вашата кухня. Надявам се някой ден да си купя къща в страната ви. В България се чувствам толкова добре, че понякога се питам дали в жилите ми не тече и българска кръв.

- Централата на ФИЛА се помещава в замък, за който стотици централи могат само да мечтаят. Как го постигнахте?

- МОК имаше идея всички федерации да се помещават в Лозана и ни убеждаваха да се преместим там. Аз обаче исках да приютим цялата федерация заедно с нейните архиви и музея на едно място. Имах 27 оферти, но избрах тази от световноизвестния Вевей. Имахме най-важното в случая - парите, и инвестирахме. Световната борба заслужава да има такъв красив и уютен дом. Дори колеги от МОК идват да си почиват тук и казват, че при нас се зареждат със сила по-добре дори отколкото в техните вили.

- Последните данни сочат, че по брой на страни членки ФИЛА е трета в света от всички олимпийски спортове.

- Да, това сочат последните официални справки. Когато станах президент на ФИЛА, имахме 135 страни членки. В "Лондон 2012" ще приемем нови шест държави и общият брой ще стане 180. На започващото на 12 септември световното в Истанбул ще участват над 900 борци от 102 страни. Няма много федерации, които могат да се похвалят с подобна масовост.

-Как оценявате работата на световния и европейски център по борба в София?

- Оценката ми е "отличен". Всеки месец получавам доклади от страните, които изпращат състезатели в България. Отзивите са много положителни. Целта на този център е за двайсетина дни състезателите да се научат на колкото се може повече неща. Имаме амбицията в скоро време да създадем нови два центъра - в Рио де Жанейро и в Катар, за да вдигнем нивото на борбата в Латинска Америка и в Арабския свят.

- Преди двайсет години като че ли имаше доста песимисти за развитието на женската борба, а сега те сякаш изчезнаха?

- Да, изчезнаха, защото вече няма как да докажат, че женската борба не предизвиква интерес сред зрителите. На някои големи първенства дори схватките на дамите привличаха повече зрители от надпреварата при мъжете.

- В тази връзка харесвате ли Станка Златева?

- Тя е голяма шампионка. Има невероятна кариера с толкова много отличия от големи първенства и продължава да печели. Знам, че някой ден тя ще постигне голямата си цел и ще спечели олимпийско злато, защото има непобедим характер. И няма да си даде миг спокойствие, докато не спечели и на олимпиадата.

- Докъде стигна проектът на ФИЛА за създаване на световна треньорска школа?

- Вече сме на финала на този проект. В Истанбул ще имаме среща с Валентин Йорданов и с ректора на Националната спортна академия проф. Лъчезар Димитров, за да изготвим програма за 4-месечни курсове, които ще осигуряват дипломи за треньорите. В края на тази година ще реализираме този проект.

- Какво очаква световната борба след игрите в Лондон? Не е тайна, че МОК иска от почти всички спортове да намалят комплектите си медали.

- Ние искаме да ги увеличим. Борбата е била и ще остане водещ спорт на олимпиадите. Ако се върнем към древността, хората не са били обявявани за олимпийски шампиони, ако не са печелили състезанието по борба. Надявам се да добавим нови три комплекта медали, както и да включим плажната борба в програмата на игрите.

- Последен въпрос - щастлив човек ли сте?

- Мисля, че да. Всяка сутрин се събуждам в добро настроение и се чувствам добре физически и психически. Когато имам проблем, гледам как да го реша максимално бързо. Когато го направя, се успокоявам. Имам борбата, имам и прекрасно семейство с три деца и внуци. Имам всичко, от което се нуждае един човек, за да бъде щастлив.