14.08.2011

Тайбе Юсеин стана световна шампионка за девойки кат. 63 от първенството по борба в Букурещ (Румъния) през юли. В своята кариера Тайбе има пет бронзови медала от световни и европейски първенства при девойките и сребърен медал от европейското за жени в Дортмунд (Германия) през март. Следващия месец възпитаничката на треньора Сава Савов ще вземе участие на световното в Истанбул, на което ще бъдат разпределяни квоти за игрите в Лондон. Предлагаме ви интервю на медалиската за в. "Стандарт".

- Разкажи ни за твоето село Мъдрево и за семейството си?
- Израснах в Разград и само лятото си прекарвах в Мъдрево. В трети клас се преместих да живея при баба и дядо. После родителите ми заминаха в чужбина. Майка ми продължава да работи към фирма за почистване зад граница, а татко и брат ми са във Варна. Баща ми е строител, а брат ми - електротехник.
- Кой те привлече в борбата?
- Когато учех в четвърти клас, треньорът по борба Мустафа Кесман ми каза: "Ела да тренираш при нас." Обясни ми, че има женска борба и че може да ходя по състезания.
- Защо те хареса?
- Мустафа Кесман е наш семеен приятел и ме познава още от времето, когато жевеехме в Разград. Тогава тренирах бадминтон. А на село ме гледаше, че в часовете по физическо играех с най-много желание. Исках постоянно да тичам, да скачам, не можех да стоя на едно място. По селата се правеха народни борби, в които участваха и малки дечица. Първо там опитах силите си.
Пускаха ме с момчета да се боря
На големите даваха кочове, а на нас - медалчета и дребни пари, колкото да ни стимулират.
- Кое е първото ти голямо състезание?
- През 2003 г., когато се преместих да тренирам в Русе. Тренирах само с момчета и отидох на републиканско първенство. Аз обаче бях една година по-малка от най-младите състезателки и не ме пуснаха да участвам. Но треньорите там ме забелязаха и след един месец ме повикаха в националния отбор за кадети. Тогава видях какво е да се бориш с момичета и се запалих още повече.
- Защо се премести в Русе?
- Треньорът ни беше на гости и ми предложи: "Айде да те запишем в русенското спортно училище." Веднага казах, че искам. После се уточниха с майка и татко и в шести клас вече учех в Русе.
- Как Сава Савов стана твой личен треньор?
- От самото начало в спортното той е имал нещо наум за моето израстване като състезател. Грижеше се за мен, гледаше всичко да ми е наред не само в залата. Той продължава да го прави и сега.
- Строг ли е Савов като треньор?
- Когато трябва, е строг, може даже да се кара, да ми вика. Но в други случаи говори спокойно. Той усеща моето състояние и преценява как да се държи с мен. Например на четвъртфинала на световното в Румъния срещу състезателката от Беларус ме похвали, че съм провела схватката като професор
Знаех какво мога аз и какво може тя да направи. Предвиждах ходовете на моята съперничка няколко секунди преди да ги направи и се възползвах от това положение. Всичко става по усет. Не съм я разузнавала предварително как се бори.
- Със Станка Златева борила ли си се, въпреки че сте в различни категории?
- Може би на тренировка сме се хващали един-два пъти, но не сме се борили. Нито една от нас няма полза от това, защото съм по-лека и по-слаба от Станка. Тренирам много добре с Ралица в кат. 67 кг. Правя спаринги и с по-леки състезателки. Понякога на лагерите ни идват чужденки.
- Коя хватка считаш за твой специалитет в борбата?
- Вътрешна сармичка - захват за единия крак и главата на съперничката. Сгъвам я като сармичка.
- Още ли живееш на квартира?
- Докато учех в спортното, бях на общежитие. После излязох на квартира. Кметът на Русе удържа на обещанието си и ми даде общинско жилище преди два месеца. Двустаен апартамент с кухня. Стаите са големички. Сега им правя ремонт. На първо време ще обзаведа едната.
- Родителите как гледат на твоята кариера в борбата?
- Майка ми беше скептично настроена. Все пак това е мъжки спорт. Притесняваше се за моето здраве, да не се нараня. Но като видя с времето, че всичко върви нормално, че няма произшествия, че дойдоха и успехите, тя също се радва за мен.
Татко на всяко състезание е до мен. Беше на световното в Румъния. Не можа в Германия, но на световното в Истанбул ще дойде. После колегите му го чакат в работата да черпи.
- А как теб те посрещат вкъщи след голям шампионат?
- Приготвят масата, чакат да се прибера и да празнуваме. Аз ям всичко. Много обичам сарми. Готвят ми и други хубави манджи. Пекат месо. Преди баба и дядо гледаха крави, овце. Но вече няма сметка от цялата работа. Дядо почина преди 3 г., лека му пръст. А сега баба гледа само кокошки.
- Как си представяш своето бъдеще?
- Мечтата ми от малка е да приключа спорта, дай Боже, с олимпийска титла и да се захвана с треньорство. Искам да се занимавам с малки дечица, които са тръгнали като мен по тежкия път нагоре, и да им помагам да се издигат.
- По селата ли ще събираш деца, или ще работиш с градските деца?
- Не знам как е в другите села, но в нашето почти не останаха хора, обезлюди се. Важното е да работя с дечица. Но първо трябва да уча за треньор.
- Как съчетаваш следването с тренировките?
- Не успях да ги съчетая. През 2010 г. записах да следвам детска педагогика в Русенския университет, но прекъснах. Ако ще уча, ще бъде след време в Националната спортна академия.
- Не се ли страхуват от теб гаджетата?
- Момчетата, които се страхуват от мен, са несигурни в себе си. В началото всички се стряскат, като чуят, че тренирам борба. Но после, като си поговорим и се опознаем, разбират, че не съм страшна и няма от какво да се притесняват. В момента обаче нямам сериозен приятел.
- Как се развличаш?
- Обичам да слушам музика, но по-ритмична, която ме кара да танцувам. Когато съм свободна в Русе, обичам да се разхождам с приятели из центъра, да ходя по кафенетата.
- А по дискотеки и нощни клубове ходиш ли?
- За последно бях на дискотека на абитуриентския си бал. Не обичам заведения. Може да се реша, ако сме голяма компания, но много рядко.
- Позволяваш ли си да пиеш алкохол?
- Всичко в умерени количества е полезно. Позволявам си биричка от време на време, но само когато не ми предстои състезание. Не пия твърд алкохол. Но ако вкъщи са взели нещо специално, може да опитам, колкото за "Наздраве".
- Някакви женски глезотийки?
Купих си пръстенчета и гривнички на последното световно в Будапеща.
- А имаш ли рокля в гардероба?
- Балната рокля. Имам и поли, но ги нося при специални случаи. Не мога да тръгна на тренировка с официална пола. Най-удобно ми е с панталон. Високи токчета категорично не обувам. Не ми харесват.
- С компютъра на "ти" ли си?
- Доста съм на "ти". Навсякъде си нося лаптопа и телефона.
- Колко приятели имаш във Фейсбук?
- Около 700 души. Отдавна не съм проверявала колко са. Повечето ги познавам лично. Тези, които не познавам, не ги добавям.
- Какви игри играеш в мрежата?
- Преди си имах ферма, но вече ми омръзна. Въобще не се занимавам с игри. Почти всяка вечер говоря с мама по скайп. Чувствам я като приятелка. Тя ме съветва да се пазя, да съм здрава, а всичко друго ще си дойде само.
- Тя одобри ли татуировката на ръката?
- Първо с нея се консултирах. Мама беше против в началото. Но като й обясних какво искам да изпиша на ръката си и какъв смисъл има това за мен, тя се съгласи. Татуировката представлява част от молитва. Направих я преди една година и като си помисля, наистина ми носи късмет. Нямам състезание без медал.
- Спазваш ли някакви ритуали за късмет?
- Имам някакви суеверия преди състезания. Винаги си режа ноктите в деня на кантара. Дори да са много големи, не ги режа по-рано. Имам си също късметлийска кърпа и късметлийска шапка.
- Вярваща ли си?
- Вярвам, че има някаква сила все пак. Не бих казала, че се моля често. Не съм влизала в джамия.