cenoЦено Ценов e доайенът на спортните ръководители в България. Тази година той получи абсолютен вот на доверие за пети мандат като шеф на Европейския съвет по борба. Единодушно беше избран също и за вицепрезидент на световната централа в най-древния спорт. Ценов е изпълнителен директор на Фондация „Български спорт“ и председател на Контролния съвет на Българския олимпийски комитет. През 2017-а получи наградата „Лоурел“ на Европейските олимпийски комитети за изключителен принос за развитието на световния спорт и разпространяване на олимпийските ценности. Отличието му беше връчено тържествено на Генералната асамблея на ЕОК в Загреб. Месец по-рано в България Ценов заслужи приза „Човек на 21-ви век“ в категорията „Спорт“ на организацията „Произведено в България". Ценов даде интервю за предаването "Код спорт" по ТВ плюс, което ви предлагаме.

- Г-н Ценов, ако 2017-а беше толкова успешна за българския спорт, колкото за вас в личен план, може би щяхме пак да сме сред 10-те световните сили в спорта. Как видяхте годината, в която България няма световен първенец в олимпийските дисциплини?

- Избрахте най-болезнения въпрос за начало на разговора ни. Виждал съм много неща в развитието на българския спорт, но изтичащата година ще остане завинаги в главата ми като едно тотално „издънване“, което не кореспондира с реалните ни възможности. Аз не съм от хората, които от сутрин до вечер пеят, че всичко отива по дяволите, всичко се руши и разлага. Спортът е една много дефицитна система откъм възможности. Трябва всичко да се приема едно към едно, такова каквото е. Твърдя, че неуспешната 2017 година не отговаря изцяло на потенциала, който има България.

- Добре помним времената, когато се вееше девизът „Вън на политиката от спорта!“. А сега картите се свалиха и този девиз се оказа една опашата лъжа.

- По начало спортът е политика. Погледнато най-общо в теоретичен мащаб това е политиката на едно общество към своя народ, към своите подрастващи поколения. То включва всичко – от здравето и дълголетието до престижа на нацията, самочувствието и прочие. Не може да не бъде политика. Въпросът е каква политика се води и къде са границите, които не трябва да бъдат преминавани.

- Мнозина очакваха бойкот на Русия на игрите в Пьонгчан, но реакцията беше нещо като смирение. Как си я обяснявате?

- Не бих го казал смирение. За мен това е едно по-реалистично виждане и то на политическото ръководство на Русия. Дават си много добра сметка, че в края на краищата трябва преди всичко да се гледат интересите на спортистите, на хората, които правят спорта. Тези големи спортисти не само носят медали, а имат и една възпитателна мисия спрямо по-младото поколение и тя трябва да се реализира.

- Преди шест години МОК обяви изваждане на борбата от олимпийската програма. Въпреки че по статистика – публика, зрители, реклами и прочие този спорт делеше 9-14 място от 25-те в олимпийската програма. Имаше нещо съмнително и накрая след тотална подкрепа от САЩ, Русия, Япония и други велики сили това безумие бе спряно. А в крайна сметка цялата тази история се оказа с цел смяна на шефа на световната федерация Рафи Мартинети. Това също вид политика ли беше?

- Не толкова мащабна, но политика, която искаше да покаже кой кара влака в международния спорт и че е доста рисковано и несигурно да се обявяваш в опозиция на МОК, когато не си и съвсем прав. Тогава също бях член на бюрото на международната федерация и истината е, че не си направихме абсолютно никаква бележка за нещата, за които ни беше обърнато внимание.

- Но сега в МОК са доволни – борбата вече няма солови изяви и работи с посочената точна телевизия, маркетинг организация, консултантски фирми и рекламодатели . Това също е една друга игра…

- Друга играе е, разбира се. Това е играта да знаеш къде да си търсиш сметката и собствения интерес. Няма защо да се лъжем - борбата е от онази по-голяма група олимпийски спортове, които зависят от субсидиите, получавани от МОК. Това е истината. МОК дава доста добри средства на различните международни спортни федерации в зависимост от техните позиции.

- Къде се греши генерално в българския спорт? Кое от многото наследства от миналото, които се унищожиха във времето, се отрази най-лошо?

- Най-лошо беше през първите 7-8 години след 1989-а, когато се отричаше всичко и всички. Преживял съм този период. Нелепо беше да се обвинява една спортна организация, че е комунистическа. Да, може да е получавала политическо въздействие от комунистическата партия, но в никакъв случай не е била патерица на властта и на тази идеология. Тогава се отрекоха много неща и се разруши една система. А тя трябваше постепенно да бъде реконструирана и пригодена към съвременните условия.

- Какво мислите за управлението на Валентин Йорданов, който в началото на 2017-а се оттегли като президент на БФ по борба след 18 години управление?

- Работил съм с Валентин Йорданов много добре от много отдавна. Той е спортен феномен! В това няма съмнение и не го казвам, защото е българин и съм близък с него, а защото е факт. Може да бъде доказано с милион аргументи! Доста журналисти са дали достатъчно доказателства и са показали какъв е Валентин Йорданов. Избраха го за президент на нашата федерация в един доста противоречив период.

- Направо да го кажем – минус 300 хиляди долара в касата, двегодишна забрана за домакинство и прочие …

- Да абсолютно тежък период, но той обедини хората в борбата и запази високия си дух на победител. Но много трудно понасяше неуспехите. Като по-възрастен от него съм опитвал да му кажа, че не всичко, което е неуспешно, трябва да го пише на своя сметка. Но той го приемаше като собствена болка, дори понякога да няма и най-малко отношение към това. За мен това беше един много добър председател на федерацията.

- Кога сте бил най-щастлив като ръководител в спорта?

- В периода между 1978 и 1990-а , когато действително нашата борба и въобще спорта ни вървеше с много високи темпове. Това бяха години, в които се гордеех и можех да се изпъча навсякъде, че съм българин и имам някакво отношение към спорта. Разбрал съм го отдавна - в чужбина гледат на теб не затова че си еди кой си и еди какъв си, а защото знаят какво стои зад гърба ти. А тогава зад гърба ми стоеше много голяма сила.

- На какви обороти работи Фондация „Български спорт“ с президент д-р Николай Божинов?

- За мен фондацията е едно от хубавите неща, които се случиха в българския спорт в последните 30 години. Да, тя е рожба на новите условия. Създадена е не по традиционния начин, тя е обявена като доброволна дарителска организация, която трябва да събере средства, за да ги вложи в определени дейности, които да бъдат в помощ на българския спорт. Нека не се разбира погрешно – фондацията няма възможност да събира такива средства, с които да развива спорта, но има възможност да помага на заболели спортисти, на квалификация на състезатели, на пропагандата на спортни резултати и ред други неща. И мисля, че фондацията работи сравнително добре. Утвърди се, има добра позиция. Специално за председателя на Фондация „Български спорт“ г-н Николай Божинов ще кажа, че е много умерен, разумен и спортен човек. Един от малкото примери за човек, произлязъл от спорта, фактор в бизнеса и намерил реализацията си в тази фондация.

- Предстои вашата фондация „Български спорт“ да раздаде наградите „Икар“. Какво да очакваме тази година?

- Журито вече определи носителите на „Икар“ за 2017-а, които ще бъдат връчени в София на 19 декември от 11 часа в Национална галерия „Двореца“ на съвместна церемония с БОК. По обективни причини тази година няма е бива да бъдем прекалено ларж в раздаването на награди. В името на една по-разумна стратегия ще дадем акцент върху младите, които идват идват като резерв за да няма лоши години като отминаващата без световна титла за България.