Той е борец, но не съвсем. Той е олимпийски, световен и европейски шампион. Обезвредил е терорист. Могъл е да стане един от тарторите на ВИС преди всички, които се наричаха борци навремето, пише "Блиц". -  Той е Георги Мърков. И днес става на 70 години. Един от най-големите български състезатели на България по борба. После един от най-добрите треньори в този спорт у нас. Отказва се и като състезател, и като треньор заради интриги, защото той никога не е бил интригант. Държи на честната дума, обича да казва всичко в очите. Мрази говоренето зад гърба и затова не е угоден на много хора.

Роден е в село Горно Вършило, където остава до 13-тата си годинка, а след това е записан от родителите си в селскостопанския техникум в Пазарджик. През 1971 година става световен шампион. "На финала победих поляка Кажимиерс Липиен. С него до този момент имах 11 мача, 10 победи и една равна среща. Равният беше, защото ме устройваше. Преди това, по пътя към финала, обаче беше интересното. Навремето правилата в борбата бяха съвсем други, изтощаваха ни до откат. Играех по 4 срещи за един следобед. Няма почивка, докато се извъртят останалите двубои, идва пак твоят ред и трябва да излезеш на тепиха. На полуфинала играх с турчина Метин  Алакоч, победих го. След края на срещата обаче ми стана лошо, не знаех къде се намирам, взе да ми се вие свят. Не знаех откъде да сляза от тепиха. Само казах на треньора ми: “Дръж ме, защото не мога да ходя”. Влязох да ми направят масаж, едва гледах. В този момент чух следното: “Айде, че имаш гости”. Обръщам се и гледам баща ми. За първи път дойде да ме гледа на състезание. Видя как станах световен шампион. Над 15 хиляди души ме аплодираха, това беше първата ми голяма титла. След това се прибрах в Септември, защото никога не забравям откъде съм тръгнал. Хората ме посрещнаха като герой. Подариха ми килим, това е най-скъпият ми подарък, първият ми подарък в кариерата. Още го пазя. Като го погледна и ми става мило и драго. Представям си аз за какво съм се борил и сега каква е ситуацията, всеки е недоволен от нещо, че няма пари, няма условия. А аз съм спечелил един килим", споделя Мърков в интервю пред БЛИЦ преди няколко години.

"През април 1972 година станах европейски шампион в Катовице (Полша). А през септември стъпих и на олимпийския връх. Точно за една година спечелих и трите титли – световна, европейска и олимпийска. На Олимпиадата в Мюнхен изиграх 5 мача, победих и в петте, в две от които с туш", добавя легендата.

"На Европейското първенство в Йонкьопинг (Швеция) обезвредих терорист. Сега като го кажа, тръпки ме побиват. Мина много време. Представяте ли си, тероризмът сега е актуална тема, а аз се сблъсках с това нещо преди толкова много години. Всичко се случи за секунди. По това време се бореше Стоян Балов. Аз бях помощник треньор в националния отбор. По едно време гледам, че съдията побягна. От всякъде взеха да крещят: „Терорист! Терорист!“ Настана страхотна паника, хората хукнаха навън. Противникът на Балов - един чех, също побягна. Терористът влезе с букет цветя. Хвърли ги и извади карабината. Държеше я в едната ръка, а в другата носеше чанта. Взе да насочва оръжието ту насам, ту натам. Търсеше някого, вървеше по пътеката покрай двата тепиха. Първо ме погледна мен, после се обърна към съдиите. Като видях, че е в гръб, прескочих рекламните пана, хвърлих се върху него и му избих карабината. Взех я аз, ама онзи извади пистолет. Не съм мислел за секунда. Мислиш ли в такива случаи, значи нищо няма да направиш. Когато онзи извади пищова си казах: “Работата стана сериозна.” Тогава ми помогна поляк, хвърли се срещу него, избихме му пистолета. Оказа се, че човекът е бил руски моряк невъзвращенец. Идеята му била да отвлече руски спортист и да настоява пред правителството на СССР за размяна срещу съпругата му, която продължавала да живее в страната.

"Там, на място, нищо не усетих, не се чувствам герой, въпреки че тоя можеше да изпозастреля сума ти хора. После обаче, когато започна да се шуми около мен, осъзнах, че случаят е бил сериозен. Представител на шведското правителство веднага дойде и ми донесе плик. Вътре 2500 долара. Награда. До мен обаче веднага се лепна човек от ДС. Вика: “Няма как да вземеш парите.” По това време България тотален социализъм, а аз с чин от полицията. Нямаше как да прибера парите, сигурно щяха да изкарат, че съм взел рушвет. За мен обаче останаха по-важни уважението и наградите от хората. Уважиха ме от ЮНЕСКО, от други институции", спомня си още Мърков.

След края на състезателната си кариера легендарният борец е треньор у нас и в чужбина, а след това навлиза в бизнеса с газстанции и строителство. Защо не е станал част от групировките на борците в зората на демокрацията: "Сигурно, защото съм бил умен. От всяка дърво чеп не става, нали знаете. Не съм за тези работи аз. А имах възможност да тръгна по кривия път, за радост не го избрах. Никога не съм бил част от такива неща. Да, познавах Васил и Георги Илиев, не го крия. Но това не означава нищо. Васко имаше проблем, защото се занимаваше с охранителна дейност. А дойде време, в което започна да се искат лицензи за легална дейност. Аз бях офицер и имах право да създам моя фирма. Тогава той ми каза: “Ела да изкараш пари, да работиш с нас. Ще ползваме твоя лиценз.” Не се изкуших на предложението и естествено, не съжалявам. Сега съм жив и здрав, радвам се на децата и внука. След като отказах Васил Илиев направи от ВИС-1 ВИС-2, започна да се занимава със застраховане."

От години Георги Мърков е част от политиката. Той е депутат и заместник-председател на парламентарната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Беше председател на областния съвет на БСП в Пазарджик и председател на общинския съвет на град Септември. За известно време беше и шеф на тотализатора.