Hristo marinov copyПоредна кардинална промяна направи българската борба само за последните 4 месеца. Начело на най-успешния наш спорт застана Христо Маринов, който наследи на поста легендата Валентин Йорданов след 19 години успешно управление. Така борбата излъчи най-младия президент на федерация в олимпийските спортове у нас. Делегатите на общото събрание в Русе решиха, че традициите и опитът трябва да вървят ръка за ръка със силата и ентусиазма на младостта - в случая с тази на 30-годишния Христо Маринов. И неслучайно световният и европейски шампион в класическия стил събра безапелационно подкрепата на 73 от присъстващите 85 делегати на форума, предшествал турнира „Дан Колов-Никола Петров“.

„Борбата е моят учебник на живота, тя ме изгради като личност”, признава Христо Маринов, триумфирал с шампионска титла на планетата в Москва 2010. В спорта той попада случайно, покрай съотборника си Явор Янакиев, който след години също ликува като №1 на планетата. Атмосферата в залата обаче така пленява тогавашния 11-годишен малчуган, че той за дълго остава на тепиха. Само след няколко месеца тренировки дебютира на състезание в родния си град Стара Загора и печели бронз, и то в свободния стил.

„С едно от момчетата си разменихме по една победа, а после за медала по регламент пак се срещнахме – спомня си той пред "Труд". – Дори още не знаех съвсем правилата. – Преди решителната схватка отново ни обясниха какво е позволено и какво не. После взех, че го надвих.”

Първото голямо състезание навън стряска деветокласника. На европейското за кадети в Русия през 2003-а губи рано-рано. Но на следващата година в България вече е втори на континента в класическия стил. „Да се боря на финал и то пред родна публика ... еуфорията беше неописуема”, разкрива новият президент на БФ Борба.

После започва приказката на Христо Маринов. През 2005-а вече тренира под ръководството на Стоян Добрев в продължение на 7 години. Именно при него постига и най-големите си успехи.

„Бях го гледал на две състезания – разкрива наставникът, който сега води националите на Сърбия. – Хареса ми неговата скромност и харизматичност. Изживяваше труден период и донякъде спортната му съдба беше сходна с моята. Исках да му помогна. Бях на хиляда процента зад него във всичко. Той много ми вярваше, аз на него също. И това е част от ключа към успеха. Колкото и тежко да му е било, винаги съм му казвал: Търпение! В един момент и твоят звезден миг ще дойде.”

И той идва. На шампионата в Москва през 2010-а старозагорецът печели 5 срещи с класни съперници, за да триумфира на световния връх в кат. до 84 кг. А по пътя детронира фаворита на домакините – олимпийския, световен и 6-кратен европейски шампион Алексей Мишин, чийто лик стои на всички билбордове за първенството, осеяли руската столица. Публиката е в шок. Залата замлъква.

03 Hristo Marinov blue„Никой не го очакваше - продължава Добрев, двукратен европейски шампион. – Но изведнъж в голямата игра се намеси Христо Маринов. Дори не го знаеха. Хвърли раменно Мишин и залата онемя. После успя хладнокръвно да запази преднината си и му вдигнаха победоносно ръката за най-голямата сензация на първенството. Тогава Христо демонстрира уникални качества и психика. Това беше срещата на живота му.”

А самият шампион още не осъзнава какво е сътворил, освен че е спечелил срещу звездата на Сборная. Защото след 15 минути го очаква полуфинална битка с поляка Яноковски, който после става бронзов олимпийски медалист в Лондон 2012. В адска битка преодолява и него, за да стигне последното препятствие – кубинеца Ернандес. Но и пратеникът на Кастро не е в състояние да спре устрема на българина, който здраво е хванал съдбата в свои ръце.

Две години по-късно Христо безапелационно покорява и европейския връх в Белград.

„Много пъти съм искал да се откажа – признава Маринов. - Но в тези тежки моменти изключително важна е ролята на треньора, който трябва да е добър психолог, какъвто беше моя. Разбира се, трябва и силно да вярваш в себе си. Да се изправиш и да продължиш.”

Шампионът обаче не крие, че във важни състезания му е помагало и суеверието. Бори се с едни и същи късметлийски чорапи, които му носят и двете златни отличия. Но сега вече е надраснал тези предразсъдъци и не им обръща внимание.

Съжалява единствено, че не успя да спечели медал от олимпиада. На игрите Лондон 2012 съдбата му обръща гръб след загуба 5 секунди преди сирената. Но сега се надява да изпита емоция от много олимпийски медали вече като шеф на федерацията. Наясно е - както целият ни спорт, така и борбата изживява криза. Доскорошният лидер в националния отбор осъзнава, че не може да има олимпийски шампиони, ако не се работи с децата по клубовете и се направиш стабилна основа. Навремето на него му подават ръка, за да изкачи върхове. Сега Христо Маринов се е обърнал, за да търси последователи на десетките ни шампиони. И вече планира обиколка на страната за среща с всички клубове с главна цел да актуализира картата на борбата. Това е първата важна мисия, с която той се захваща на ветровития пост президент на най-успешния спорт на България.

Влюбен в родния си град

Христо Маринов е влюбен в ... родния си град Стара Загора. В първите години, когато идва в София, за да учи и тренира, трудно преживява раздялата с близки и приятели. И тогава изобщо не си е представял, че ще заживее за постоянно в столицата. Но... никога не казвай „Никога!“. И не новият му пост го позиционира в София. От три години шампионът е щастливо женен за Антоанета. Запознават се като студенти в НСА на летен лагера, а не след дълго сключват и граждански брак. И младото семейство заживява в София като половинката на Христо учи на плуване деца в столичен клуб.

За него

Той е на принципа бързай бавно

Христо е човек на действията, не позира. Амбициозен, сериозен и много отговорен. На принципа е „Бързай бавно“, не се поддава на емоции. И въпреки че е шампион, а един от преподавателите му в НСА беше сегашният министър проф. Даниела Дашева, никога не е гледал формално да минават студентските му години. Напротив – постоянно беше с учебници по лагерите и искаше да вникне максимално в материята. И затова също вярвам, че с добър екип ще успее да се справи с поредното голямо предизвикателство в живота си.

Валентин Йорданов, почетен президент на БФ Борба

Млад е, но в това има повече плюсове

Той е пример, как с много труд човек постига целите си. Често се е случвало съдбата да бъде срещу него, да губи решителни срещи секунди преди края, но ето че после стана световен и европейски шампион. Изключително сърцат и всеотдаен, което рядко се среща в днешни времена. Стана №1 в света, но това не го промени. Запази своята скромност, в каквато светлина го виждаме и сега. Да, той е само на 30 години. Но в това има повече плюсове отколкото минуси. Той попадна в благотворна среда – не е хвърлен, не е изоставен. Зад себе си ще има помощта на много авторитетни хора, ще ползва опита, традициите. Но спортът трябва да се развива със силни, млади и ентусиазирани личности. Това е и риск, който българската борба може да си позволи и даде пример за решителност на останалите.

Цено Ценов, президент на Европейската федерация по борба

Изключително отговорен

С Христо дълги години бяхме и съотборници. Изключително отговорен човек, на който във всеки един момент можеш да разчиташ. Отлично знае проблемите на борбата. Случвало се е да си говорим какво трябва да се промени, за да вървят към по-добре нещата. Предимство е, че е млад. Защото постоянно следи новите тенденции, които се променят много динамично. А за да сме в крак с новостите тази мобилност ще е само в негов плюс.

Николай Гергов, световен и двукратен европейски шампион