oda za boklukaТъй като са малко народите по света със своя писменост, а още по-малко федерациите със своя поетеса, поздравявам всички по случай Деня на българската писменост с една българска Ода от мен и нека тя да ви напомня, че 10 минути смях на ден са най-добрата рецепта за здраве и дълголетие.

Лили
23-24 май, 2012 г.

 

Ода за Боклука

Сред грамоти, медали славни,
портрети на герои важни
търкалят се кашони празни,
шишета, джунджурии разни,
канапи, шнурчета, буркани,
архиви прашни и смълчани,
и ние - строго нагълчани.
На всяко нещо идва време.
Боклукът знаем, че е бреме.
С легени, гъби и парцали
във пот потънали, прегряли
в неравна схватка със боклука
едва поехме си солука.
Но никнат нови „планини" -
тефтери стари, чернови,
щайги, гнили мукави...
Зловещо в ъгъла наднича
паяка творба велика.
Алито в роля на Жервез
хладилника измива с чест.
Мики мебели размества
и всичко тъй умело смества.
Роси със стройните крака
достига всяка висота.
Стрелва се като кошута
и чудо - няма го боклука.
С конструкцията обновена
така прилежна е Милена.
Ту се протяга, ту навежда
във поза гъвкаво - небрежна.
Прахосмукачката фучи
всеки работи и мълчи
запретнали поли, крачоли
и време няма за крамоли.
Иван и Тошко са сломени -
касетите - непреброени,
а листчета десетилетни
тъй вярно служили до днес
изчезват в недостъпна смес.
Компютърните ни титани
избраха дейности отбрани -
Савов почиства телефона
във всяка дупчица наднича
на Мистър Пропър той се врича.
Кирчо жиците забърсва
и кабелите сръчно връзва.
Лили с престилка на цветя
с очи червени от плача
любимите си папки гушва
и от масата огромна
им търси къщичка по-скромна.
Буди - като същи Буда
спокоен, мъдър, величав
смирено чака в своя Храм
багажа в балите събран.
Изчистихме, но ето на
настигна ни прокоба зла -
от шеста степен земетръс
едва не станахме на пръст!
Земята в доба най-потайна
разкри природната си тайна -
боклука с мега тежестта
изместил беше ù оста.
Но няма да се предадем,
готови даже да умрем,
ако във чистия ни Дом
попадне някой стар кашон.
Кълнем се!